четвъртък, септември 29

Подарък за Рожден ден или когато се поръча Tiramisu

Както вече казвах неведнъж, готвенето по молба на обичан човек е огромна радост и щастие за мен. Със сигурност се вълнувам повече от „поръчителя”, премислям с дни какво кога ще купя, подбирам продуктите, после вкарвам щипка въображение и се получават реакции по скалата на гурме удоволствието между "ммм-любимото ми", "мммм-мням" и учестено кимане с глава (последната реакция ми е много любима и винаги с нетърпение и затаен дъх чакам дали ще се случи). Tiramisu е от десертите, които обират овациите. Щом Н. си го поръча като торта за Рождения ден - направо си е в Топ 5!


Tiramisu е уникален - ароматен, сочен, кремообразен той гъделичка всички сетива. Не е прекалено сладък (или поне аз не го правя толкова сладък).


Tiramisu е класика, но класиката е относително понятие, когато готвя. В оригиналната рецепта (съгласно това, което съм изчела и получила като превод от италиански) се използват сурови белтъци – е, аз си ги спестявам и грижливо ги отделям за следващо готвене (ореховки, целувки, кекс, омлет и др.). Вместо пропуснатите белтъци не добавям разбита на сняг течна сметана, стига ми плътността на получения крем от сабайон и маскарпоне (идеята за крем Сабайон преди много време дойде от блога В кухнята на моето семейство). Понякога заменям бялата захар с кафява, което придава на крема съвсем лек карамелен цвят. Количеството бишкоти зависи от размера на правоъгълната тава (моята е приблизително 35х20 см), обикновено купувам голяма опаковка, остава ми 1/4 от количеството, което после използвам за други десерти. Старая се всеки път да използвам традиционното за десерта вино Марсала (намирам го най-често в Пикадили), ако случайно няма го заменям с ром.


Продукти
за крем Сабайон:
  • 4 големи жълтъка
  • 100 гр захар
  • 120 мл вино Марсала (или ром)
  • 1 кутия маскарпоне (500 гр)
  • 20-24 бишкоти Савоярди
 за напояване на бишкотите: 150 мл силно кафе, 100 мл вино Марсала (или ром); 1-2 с.л. захар
  • какао на прах за поръсване при поднасяне

Прави се силно кафе и в него се разтваря захарта, след като леко изстине сипваме виното.

За крема Сабайон разбиваме жълтъците със захарта до побеляване. Слагаме на водна пара, добавяме виното и бъркаме непрекъснато с шпатула или бъркалка докато се сгъсти. След като е готов съдът със Сабайон се слага в друг съд със студена (ледена) вода. Бъркаме до охлаждане.

Разбиваме отделно маскарпонето с телена бъркалка, добавяме охладения Сабайон, разбъркваме добре.

В правоъгълна тава редим един ред бишкоти, които предварително сме топнали за секунда в овкусеното с вино и захар кафе. Покриваме реда с крем и отгоре редим втори ред бишкоти, също предварително потопени в кафе. Покриваме с крем. Покриваме тавата с прозрачно фолио и слагаме в хладилник (най-добре да престои една нощ). Преди да сервираме поръсваме с какао.












P.S.: Н. определено разбира от десерти… и не само ;)

понеделник, септември 26

За обичан човек - Пълнозърнест сладиш с вишни

Готвенето за обичан човек винаги е удоволствие. Тези дни ми се събраха „поръчки” за много обичани и близки за мен хора. На един много специален за мен човек посвещавам този пост :)

Тъй като тя много обича вишни (даже по думите й ги обожава) – нямах съмнение какъв плод да избера. Сладкишът е пълнозърнест и с кафява захар – много удачен вариант, ако на някого му се яде нещо ново, сладко и вишнево.





Продукти
  • 150 гр меко масло
  • 200 гр пудра захар (кафява или бяла захар по избор)
  • 250 мл топло прясно мляко
  • 3 яйца (жълтъците отделени от белтъците)
  • 1 пак. бакпулвер
  • 250-300 гр брашно (бяло или пълнозърнесто по избор)
  • настъргана лимонова кора
  • ванилия
  • вишни, почистени от костилките (пресни или замразени)
Загряваме фурната на 180 С (160 С с вентилатор)
Маслото се разбива със захарта на крем. Добавяме капка по капка топлото прясно мляко. 1 по 1 добавяме жълтъците, настърганата лимонова кора, ванилията.

Белтъците разбиваме на сняг, прибавяме внимателно към яйчено-маслената смес. Накрая добавяме на части пресятото с бакпулвер брашно. Внимателно разбъркваме, изсипваме в намаслена тава (моята е с Ø ~ 28 см).

Ако вишните са замразени, слагаме ги в купа и поръсваме с малко брашно, колкото да се овалят добре (това се прави за да не потънат много плодовете).

Подготвените вишни подреждаме върху тестото.




Печем около 30 мин (готовността на сладкиша проверяваме с дървена клечка).


Вкусен сладкиш с ароматни вишни, карамелен дъх от кафявата захар и нюанс на семена от пълнозърнестото брашно.

четвъртък, септември 22

2 Hours of Pure Pleasure – Part II… "Многошоколадови" мъфини :)

Както писах в предишния пост – музиката и готвенето за мен са неразделно свързани. А какъв по-подходящ начин да изразя усещанията си след чудесния концерт от едни много много много шоколадови мъфини. 

Не съм ярък представител на шокохолизма, по-скоро съм рошав представител, както би казал Н. :) Доста традиционно подхождам към видовете шоколад - белият не ми е фаворит, предпочитам черен и по-рядко млечен. Та мъфините исках да са лесни, ароматни и с изразено шоколадов вкус.




Тези дни попаднах на идеалната за целта рецепта от прекрасния блог на Ивейн. С леки промени получих страхотен резултат.

Продукти:
  • 3 яйца
  • сокът от 1 портокал
  • 200 гр течен шоколад
  • 10-12 с.л. брашно



Загряваме фурната на 170 С (150 С с обдухване).

В тава за мъфини (12 гнезда) поставяме хартиени кошнички.
Разбиваме яйцата добре с телена бъркалка, добавяме портокаловия сок. Изсипваме постепенно течния шоколад. Добавяме брашното лъжица по лъжица.

Изсипваме в гнездата за мъфини.

Печем 20 мин, следим да не се препекат, тъй като може да станат твърди. 





Малко съставки, прекрасен наситен "многошоколадов" :) вкус без да е прекалено сладко!



 PS: Лесна рецептата, разкошен вкус и свършват много много бързо...

2 Hours of Pure Pleasure - Part I

 Талантът, според мен, е нещо което се дава свише, дали ще се развие или не – времето и животът определя. Някои хора се раждат с дарбата да пеят. Казвам дарба, защото да накараш с гласа си стотици, хиляди хора да затаят дъх и да почувстват с настръхналата си кожа всеки тон – е истинска магия. Има гласове, които сякаш не идват от нашия, материалния свят, някои ги наричат космически, неземни, вълшебни.. Често са посланици на идеи, култури, традиции…

Има един глас, който наричат "Гласа на мира" – този на Ноа. 

Ноа, сн. View Sofia

Онзи ден (бел.авт. 20 септември 2011 г.) в Зала 1 на НДК аз и още десетки хора бяхме запленени от две невероятни певици – израелката Ноа и палестинката с български произход Мира Ауад.

Мира, сн. Mira Awad.com

Невероятни изпълнителки, на моменти ми беше трудно да повярвам, че наистина  съм част от този професионален, вълнуващ и различен спектакъл. Дълго след концерта си мислех – ето какво правят истинският талант и премереният професионално подбран акомпанимент. Също както в готвенето – добре дозираните, недоминиращи подправки открояват истинският, чист вкус

Ноа и Мира пяха на арабски, български, английски и иврит. Прекрасно подбраният сетлист от балади, традиционни за арабската и еврейската култури мелодии и ритми, изключителни акапелни изпълнения.

Първа излезе темпераментната Мира в огнено червена рокля. Трогателно, мило и на чист български благодари на семейството си и публиката за подкрепата.

Мира, сн.INews

В началото на изпълнението си Ноа покани публиката да се приближи към сцената, за да бъде преживяването ни по-интимно. С огромна радост насядахме на земята в оркестрината, ръкопляскахме, повтаряхме думите на босоногата певицата, облечена в романтична бяла рокля.



Ноа и Гил Дор, сн.INews

Честно, усмивката и замечтаното хипнотизирано изражение не слизаше от лицето ми. Ноа сменяше микрофона с конгите, а когато превърна тялото си в ударен инструмент (пееше, акомпанирайки си с пляскане по деколтето между шията и гърдите) – всички ахнахме, та гласът й не трепна! Така изпълни стара йеменска песен, която знае от дете. Пееки благодари на организаторите и персонала, ангажиран с провеждането на концерта.

Мира и Ноа пяха в дует някои от най-известните си песни, а първят бис - култовата песен на Beatles с рефрен - "We can work it out" ни накара да танцуваме и пеем заедно с изпълнителките.
























Ноа и Мира, сн.INews

Не усетих как минаха два часа... Два часа неподправено удоволствие!



сряда, септември 21

Аромат на Печени домати и гора

Харесвам сушените домати, тяхната сладост и печено-карамелен аромат, но подготовката на сушени домати изискват време (не, че не правя изобщо, но доста рядко). В нас доматите определено са на почит. Обмислях една есенна рецепта и реших, че сушените домати като вкус идеално й пасват, но пък са „по-сухи”, отколкото бих искала. Съвсем наскоро, обаче попаднах на рецепта в прекрасния блог Вкусно с Йоли (неведнъж съм приготвяла рецепти от там и винаги с успех). Точно каквото ми трябваше – печен аромат, карамелена коричка и премерена сочност.

Добавянето на розмарин обогати феерията от вкусове и лек иглолистен нюанс.
Продукти
  • разполовени дребни градински домати, почистени от семките
  • розмарин
  • сол
  • зехтин
  • кафява захар за поръсване
Загряваме фурната на 200 С (180 С с вентилатор).
Разполовените домати нареждаме в тавичка застлана с фолио. Поръсваме с подправките, захарта (доматите, които имах бяха домашни градински, толкова сладки, че захарта, която добавих беше съвсееем малко) и зехтина.
Печем до получаване на загар.




Подходящи са за салати, предястия, ордьоври, вкусни са и като добавка към ястия.

понеделник, септември 19

Вкусна пауза – "полу-pancakes"

Палачинките са един малък празник за малки и големи. Кой би отказал палачинка! Сладка, солена, без нищо, палачинкова торта. Вкусни са всичките им разновидности – тънки френски, американски пенкейкс, руски блины, разкошни традиционни български катми …

Не се сещам да съм отказала палачинка, а как и бих могла, та Н. (без никакво преувеличение!) е – Царят на палачинките! От него научих лесния трик с бакпулвера и предварителното добавяне на разтопено масло в тестото. Не съм се научила още на обръщането на палачинките само чрез подхвърляне на тигана :)





Палачинките, описани тук, наричам полу-пенкейкс тъй като са по-дебели и по-малки от традиционните палачинки, но не са и толкова дебели, колкото традиционните им американски роднини.



  За да постигна по-малък размер ги пържих в уок-тиган (дъното му е точно колкото ми трябваше). Иначе в обикновен тиган просто не се разлива смес по целия диаметър. Изливайки тестото върху нагорещения тиган, върху него почти мигновено започват да се образуват ситни дупчици, спазвайки принципа при пържене на катми, обръщам палачинката, когато вече няма сурово течно тесто от горната страна.




Продукти
  • 2 яйца
  • брашно (първоначално около 1-1.5 ч.ч, колкото да се усвои с разбитите яйца и разтопеното масло, след като разредим с 1 ч.ч. мляко можем да добавяме още брашно и мляко в зависимост от количеството тесто, което ни трябва)
  • мляко (първоначално около 1-1.5 ч.ч.)
  • 1 ч.л. бакпулвер
  • щипка сол
  • 1 с.л. кафява захар
  • 1 ч.л. ванилия (по желание)
  • 50 гр разтопено масло


 
Яйцата разбиваме с тел, добавяме брашно, солта, бакпулвера и захарта. Разтопяваме маслото и го изливаме в сместа. Разреждаме с млякото до получаване на гъста косистенция на боза (старая се за този тип по-дебели палачинки да спазвам съотношение брашно/мляко 1 към 1-1.5). Прибавяме ваниловата есенция.

Изливаме от сместа по 2/3 черпак на палачинка в добре загрят тиган. Поднасяме със сладко, течен шоколад или солена плънка.






В този случай избрах шоколада и си взех голяма лъжица :) 

неделя, септември 18

Сос Pesto или "зелено и цапащо"

Не знам дали е от датата на раждане, зодията, влиянието на звездите, луната или пропуснатите традиционни търкулваници с питки през бебешкия ми период (бел. ред. – Прощъпулник), но аз съм синоним на спъването и покапването. Равните терени са като трасе с препятствия. Всяко готвене с брашно е облачна феерия (обикновено след поръсване с брашно на някаква повърхност приличам по-скоро на мелничаря трудил се цял ден неуморно в мелницата). А овкусяването със сос и дегустациите на гозби няма и нужда коментирам.

Има един сос, обаче, който ме покапва само като го погледна ха-ха-ха… Един ароматен и популярен сос, който много обичам, а Н. обича още повече. Песто! Иска ми се да знаех италиански за да го опиша по-поетично, но ще премина към същината. Варианти за приготвянето му има много. Аз за този случай избрах наличното, нямах кедрови ядки и ги замених със сурово кашу. 



Пестото, което направих е по-гъсто, така ми е по-удобно да го добавям на печени зеленчуци, ако някой предпочита консистенция на дресинг се добавя повече зехтин.



Продукти
  • 3 ч. ч. листа пресен босилек (3 пълни шепи)
  • 3 скилидки чесън
  • 100 гр сурово кашу, счукано
  • 1 ч. ч. настърган пармезан
  • сол
  • зехтин
Счуканото кашу и скилидки чесън слагаме в купата на пасатора, добавяме измитите и подсушени листа босилек и сипваме зехтин на тънка струйка. Пасираме добре. Добавяме щипка сол и още зехтин да постигане на желана консистенция. Накрая добавяме настъргания пармезан и разбъркваме добре.


Много ароматен и лесен сос, дори малко от него придава изключително свеж аромат на блюдото.


петък, септември 16

Детски спомени - Торта Гараш...

Предполагам всеки има ястие, което буди у него спомен от детството.. Възможно е дори да не помним какво точно е въпросното блюдо, но ако случайно някога усетим аромата, или вкусим първата хапка – веднага се пренасяме в едно уютно добре познато място, останало далеч във времето.

Аз си имам такова ястие – сладкиш.. торта, по-точно тортаТА, с една дума - ГАРАШ! Детските ми спомени от ваканции са свързани с Плевен (при баба и дядо) и Рождения си ден празнувах винаги там. Бабините рецепти са най-сладки и вкусни (нищо, че след години като ни прегрее бушона се замисляме колко са били полезни, а куп статии, книги, треньори и автори директно ни поставят въпроса имало ли е изобщо нещо полезно в хранителния ни режим). Банички, мекички, кифлички, кремчета, торти… Да, ще кажа аз, всичко е полезно и хубаво с мярка, и няма по-добра храна от домашната, защото в никой ресторант няма да се вложи толкова сърце в един обикновен „сплескан сандвич”, например!!! Така че да живее истинското масло :)




След лириката да пристъпим към същината. Първо за мен това е Гараш – мек лек вкусен ефирен блат, опияняващ какаов маслен крем с дъх на ром и богата поръска кокос. Да! Само един блат и крем… и кокос…и свещи за рожден ден!

В оригиналната стара рецепта от баба ми (стриктно продиктувана по телефона) кремът е със сурови яйца. Но аз съм Тома Неверни опре ли до суровите яйца, а и сестра ми е малка за сурово-хранителни експерименти. Затова преработката е моя, но вкусът е едно към едно :)
 




Продукти

за блата:
  •          6 яйца + 1 белтък
  •          140 гр смлени орехи (12 с.л.)
  •          140 гр пудра захар
  •          ½ ч.л. канела
  •          2 с.л. какао
  •          1 с.л. галета
  •          (по желание добавям ванилова есенция и други налични подправки – тонка боб, махлеб…)
за крема:
  •          125 гр пудра захар
  •          125 гр меко масло
  •          1 яйце + 1 жълтък
  •          2 сл. Какао
  •          ром
  •          кафена чашка вода
  •          (по желание 1-2 парченца черен шоколад)

 Загряваме фурната на 180С (160С с вентилатор).
Форма за торта намазняваме и покриваме дъното с хартия за печене.
За блата отделяме белтъците от жълтъците. Разбиваме жълтъците с всички останали продукти за блата. Внимателно добавяме към сместа разбитите на сняг белтъци и разбъркваме леко за да не спадне тестото, изсипваме във формата. Печем до готовност (клечка за зъби бодната в блата да излезе суха). Оставяме постепенно да изстива – малко във фурната, после на решетка.

За крема захарта, шоколадът и какаото се загряват на водна пара до разтопяване на захарта. Яйцето и жълтъка се разбиват с тел, внимателно се добавят към шоколадовата смес. Варим на водна пара докато се сгъсти (постоянно бъркаме с тел или шпатула). Маслото се разбива на крем, добавяме към него леко изстиналия крем. Прибираме в хладилник да стегне.

Блата слагаме на поднос, измазваме с охладения крем (маслото и шоколадът го стягат идеално), поръсваме с кокосови стърготини.

За тортата от втората снимката направих декорация от разтопен бял шоколад.

ПС: Киска, надеюсь, я была тебе полезна :)

сряда, септември 14

И така… (Бисквитена торта за щуреещи пирати)

Стане ли дума за любим десерт за мен е много трудно да назова само един. Иска ми се да изредя десетки бисквити, торти, пастички, кремчета и бонбони. Сестра ми, обаче, има доста стабилни предпочитания. Попитам ли я какво сладичко иска да й приготвя – придобива изражението на Котарака в Чизми от филма "Shrek" (нещо като театрална пауза преди
"да гръмне пушката" в последно действие на пиесата) и следва познатият радостен вопъл: "СЛАДЪК САЛАААМ!!!…"

Преди време имахме "Пиратско парти" у дома и реших да импровизирам. Малко фантазия и проверена рецепта – неминуем успех! Така се появи тази лесна "Пиратска торта" - основата й е сладък салам, а декорацията е въпрос на фантазия.


Продукти

за блата:
  • 2 пакета обикновени бисквити (аз използвах "Роден Край" какао и масло)
  • 25 гр масло (меко или разтопено)
  • 1 с.л. какао
  • сокът на 1 портокал (или ако предпочитате топло прясно мляко)
  • 1 ч.л. ром или друга есенция
  • орехи (по желание)
  • стафиди (по желание)
за декорация: бонбони M&M (2-3 пакета), шоколадови пурички за борда


Натрошаваме на ситно бисквитите, разбъркваме с разтопеното масло, добавяме какаото и портокаловия сок. Хубаво смесваме продуктите за да се получи удобно за работа „тесто”. Добавяме есенцията, орехите и стафидите.

Оформяме блат (в моя случай кръгъл с размера на чинията за поднасяне). Борда оформяме с пурички като леко ги притискаме към блата за да се залепят (моят борд не беше висок, затова разрязах пуричките на две).

За финал запълваме тортата, като изсипваме бонбоните върху блата, завързваме една панделка за разкош и сме готови :)

Благодаря :)

Идеята за кулинарно кътче-рецептурник многократно през последните години ми бе подхвърляна от мои близки, познати и непознати, узряваше като замисъл, но до този момент бе необходим лек тласък. Е, той вече е налице. Фотоапаратът се зарежда, а десетките разпечатвани, преписвани, чути и измислени рецепти търпеливо чакат да се появят на ефирните страници на Моя блог :)

Тази първа публикация е едно огромно БЛАГОДАРЯ!
Благодаря на Maxx, защото на нея дължа тази прекрасна джиджава страничка, благодаря й, защото ме вдъхнови, леко подбутна и зарази с ентусиазъм към „блогването”!
Благодаря и на любимите ми и близки хора, които са предани дегустатори на всеки успешен и недотам успешен мой кулинарен опит.
Специално благодаря на сестра ми и Н., които подхранват желанието ми за готвене с кулинарни поръчки, с което безкрайно ме радват.