Печени нахутени кюфтета

Неведнъж съм чувала "Вкусът се възпитава", което се отнася не само за визията, но и за хранителните навици и вкуса към живота като цяло. За търсещите, творчески и най-вече любопитни хора (към които в най-голяма степен спадам и аз) - кухнята е като отделна персонална планета-лаборатория-класна стая. Тук смесвам и комбинирам подправки, продукти, олекотявам, променям консистенции, предизвиквам хим. реакции, темперирам и т.н. И най-важното - карам по усет и се уча да се вслушвам повече във вътрешния си глас и усещания.

Не са ме учили да харесвам нахут, не мисля, че съм го пробвала като дете. Преди няколко години за пръв път опитах хумус - не останах чак очарована, но ми стана любопитно. След време от нищото ми се дояде - пак опитах, хареса ми доста. И така постепенно ми се прияждаше по нещо с нахут без да съм го опитвала преди, просто си го представях или виждах в някой блог и знаех, че ще ми хареса - салата, пастети и т.н.

Ето една рецепта, която за мен е много сполучлива - печени кюфтета от нахут. Лесно, бързо, нетрудоемко. Различно е като вкус, но в моя случай тези нахутени кюфтенца станаха чудесно допълнение към една лятна вечеря.

Продукти

Рецептата е оттук

• една консерва нахут
• 1/2 ч.л. сол
• 1/2 ч.л. червен пипер
• чубрица на вкус
• къри на вкус
• 4-5 с.л. зехтин 
• 2 с.л. прясно изцеден лимонов сок
• 2 яйца
• 4-5 с.л. галета

Изсипваме една консерва нахут (отцеден) във удобен съд и пасираме (смиламе в робот). Добавяме зехтина и пасираме отново до гладкост. При нужда се добавя още малко зехтин. След това подправяме, добавяме яйцата, галетата. 

Загряваме фурната на 170С (150-160С с вентилатор). Оформяме топчици, редим в тава, покрита с хартия за печене. Печем до порозовяване. 

Поднасяме с млечен сос, прясна салата или като гарнитура към друго ястие.

Лесни печени кюфтета от елда

Елдата е малко странна за българския вкус и не отричам, че като дете не я долюбвах много много. После свикнах, хареса ми и не отказвам, ако ми предложат.

В Полша и Русия елдата (гречка, kasza grzyczana) пък си е традиционна гарнитура на меса със сос, закуска, често употребяван диетичен продукт.

Тези кюфтенца са много вкусни, приятни, лесни и питателни. Много ми харесват и с удоволствие ги предлагам и на хора, които по принцип не харесват елда.

Продукти

Рецептата е оттук

• 1 ч. ч. елда
•  2 ч. ч. вода
• 80 г мариновани сушени домати или изкиснати за 20 мин в гореща вода сушени домати
• 40 мл зехтин
• 1 малка глава лук
•  черен пипер, сол
• подправки за месо

Елдата се вари във водата, докато набъбне и зърната се разпукнат. След което се измива и пасира до получаването на хомогенна смес. Сушените домати се нарязват на дребно. Прибавят се към пасираната елда заедно с нарязания лук и подправките.

Оформят се малки кюфтенца, подреждат се в тава, покрита с хартия за печене. Запичат се в предварително загрята на 180 С (160 С с вентилатор) фурна за 20-25 минути. По желание при поднасяне се гарнират с млечен сос.

Докато са горещи кюфтенцата са ронливи, не, че разчупени не са вкусни, но ако държим на външния вид е добре да ги изчакаме да поизстинат. Студени и гарнирани с прясна салата пък са чуден обяд или лека вечеря.

Пълнозърнести палачинки с 2 вида плънка и сос Бешамел

Пълнозърнестите изделия много ги уважавам, имат изключително приятен за мен ненатрапчив ядков дъх. И сладки и солени дават възможност да се разнообразим в кухнята.

Палачинките са много сполучливи, част от тях замразих във фризера. Като ми се дояде – винаги имам под ръка. Тези тук направих с плънка и са по-богати, с два вида плънка – месна и вегетарианска и сос Бешамел, като за основно ястие.

Продукти

• 2 яйца
• 2 ч.ч. пълнозърнесто брашно
• бяло брашно ок. 1 ч.ч., останалото до постигане на нужната консистенция
• мляко (първоначално около 1-1.5 ч.ч.)
• 1 ч.ч. вода
• 1 ч.л. бакпулвер
• щипка сол
• 1 с.л. кафява захар
• 1 ч.л. ванилия (по желание)
• 50 гр разтопено масло

Плънка 1:

• 500 гр прясно смляна телешка кайма
• 1 глава ситно нарязан лук
• 2-3 с.л. доматена салца, кетчуп, пресни домати или доматен сос
• сол, черен пипер
• ¼ ч.л. канела
• други подправки на вкус

 Плънка 2:

• 1 глава нарязан на полумесеци лук
• моркови нарязани на лентички
• тиквички нарязани на лентички
• 1 с.л. кафява захар
• сол на вкус
• чубрица на вкус

Допълнително:

• триъгълничета топено сирене (слагам по 1/3 триъгълниче на палачинка), царевица
• кашкавал за поръсване
• магданоз за поръсване

Сос Бешамел

• 40 г масло
• 2 с.л. брашно
• 2 ч.ч. прясно мляко
• сол, черен пипер на вкус
• настъргано индийско орехче - 1/4 ч.л.

За пълнозърнестите палачинки.

Яйцата разбиваме с тел, добавяме брашно около чаша, солта, бакпулвера и захарта. Разтопяваме маслото и го изливаме в сместа. Разреждаме с млякото, водата. Добавяме брашно и течност до получаване на гъста консистенция на боза. Прибавяме ванилията, ако сме решили да сложим.

Изливаме от сместа по 2/3 черпак на палачинка в добре загрят тиган.

За плънка 1. Каймата задушаваме в тиган, добавяме лука. Щом омекне лукът, добавяме доматената салца/кетчуп/сос и добавяме подправките.

За плънка 2. Задушаваме лука в масло, добавяме захарта. След това добавяме морковите и тиквичките, подправяме.

За соса. Правим светла запръжка от маслото и брашното. Сгорещете млякото и го налейте наведнъж в брашното. Бъркайте енергично с телена бъркалка до получаване на гладък сос. Щом се сгъсти, добавете индийско орехче, сол и черен пипер.

Загряваме фурната на 200 С (180 С с вентилатор).

Всяка палачинка завиваме с избраната плънка, слагаме по 1/3 триъгълник топено сирене. Нареждаме палачинките в тава, заливаме със соса Бешамел. Поръсваме с царевица и кашкавал, запичаме до златисто. Щом е готово вадим от фурната и му даваме 10 мин да си „почине”. Поръсваме с магданоз и поднасяме.

Приятно хапване!

Лесна,бърза, лека бисквитена торта и фото хроника на една чудесна почивка

Кратък лексикон:

• Времето – чудесно 

Сн. DD Кр.

• Въздухът – чист
• Небето – ярко, безоблачно, а ако и да е имало облаци са били като захарен памук

• Звездите – огромни, ярки, падащи, великолепен Млечния път
• Водата – топла, с много рибки, рапани, мидички 
• Най-спокойното място – на шезлонга на вилата

• Най-физически изискващото място – по средата на язовира в лодка-кану борейки с гребло насрещния вятър, болката и вълните (да, в язовир при силен вятър си е като в открито море.. хахаха)
• Най-екстремното място – дъното на морето. Водолазният спорт е на път се превърне в едно много лично, екстремно, зареждащо, уникално като изживяване и изключително скъпо (в буквален и преносен смисъл) хоби
• Най-горещото място – пясъкът в 14ч

• Най-далечното място – басейнът (като те покори мързелът, дори басейнът в двора ти се струва прекалено далеч)

 

• Най-номадското ходене на плаж – съчетано с разходка от Несебър до Свети Влас по плажната ивица
• Най-неочаквано удобното място за спане – палатката

• Най-забавното разстояние от най-близкия бар респ. ресторант, респ. тоалетна – 20 мин гребане в едната посока

• Най-особено-странната подготовка – преди гмуркане маската се наплюнчва отвътре (цитирам инструктора: „Плюйте вие, че да не дойда да плюя аз”)
• Най-поучителното място – Килийното училище в с. Гумощник

 

• Най-магнетичното място – плажът при изгрев Август Морнинг

• Най-вдъхновеният подарък – подарих на баба си вълните… на плажа, при оранжево пълнолуние, на лунната пътека, отразяваща се във водата
• Най-вкусното ястие – зеленчуците от градината

• Най-сполучливият десерт – най-различни вариации на лека и ефирна бисквитена торта

Лека и лесна бисквитена торта

Продукти:

• 1-2 пакета бисквити
• 1 кофичка изцедено кисело мляко
• 1 малка кофичка заквасена сметана
• 1 опаковка Филаделфия
• мед, кафява захар – на вкус и по желание
• орехи
• домашно сладко
• къпини, кокосови стърготини - по желание

 Нареждаме бисквитите в тавичка, отгоре поръсваме с орехи.

Разбиваме млякото, сметаната, Филаделфията на крем, по желание добавяме 2-3 с.л. кафява захар или 2 с.л. мед. Изсипваме крема върху бисквитите, заглаждаме, заливаме със сладко по избор. 

 Аранжираме с кокосови стърготини, орехи и плодове по желание.

Тортата стяга бързо за няколко часа, но по традиция бисквитените торти изискват 1 нощ престой в хладилника.

Водолази и лодкари от всички страни – обединявайте се!

Мдааа и лодкар съм и водолаз съм, ама най-съм весело прясно-прясно бивше отпускарче с умерен тен (да живее фактор 50!!!), на чийто фон добре изпъкват бели зъби, поизсветляла коса и тук-таме по някоя драскотина, зажулено и синчица… Това последното за мен е съвсем типично – на когото са му пропуснали прощъпулника си има оправдание за кьопавостта цял живот!! Хахаха….

Май няма как човек да не е вдъхновен от почивка, особено ако е разнообразна, по индивидуален-личен вкус и съвсем в рамките на добрия тон – нито прекалено дълга (те такова животно не знам дали има..хахахаха) – нито прекалено кратичка (демек, докато се усетиш, че си отпуска да трябва да се връщаш към ежедневните дела).

Лодкарството: 3 дни на яз. Студен кладенец, 12 часа гребане, 1 ден и половина мускулна треска, ожулени колена – 2 броя, 0 изгаряния с навременната намеса на чудотворната смес свинска мас+невен. Тук искам да обърна внимание на следното.. който се качва за първи път да гребе е добре да знае, че от слънцезащитен крем имат екстремна нужда оголените бедра, колена и китки (рамената, лицето и татуси сме си свикнали да ги мажем и в града). Да, хората, които са си редовни на лодките – лежерно се отпускат и си се пекат равномерно, и лодките им се носят едно меко-меко по водата.. но аз като за пръв път стисках здраво греблото и си тактувах загребвания, ъгли на влизане на греблото във водата, натиск върху кръст/гръб, редях команди от типа „корекция на ъгъл, прав курс” абе прекрасно сефте на една неориентирана, но надъхана Юнга като мен… хахаха.. Безкрайно удоволствие и нямам търпение да греба отново – Реки, Рекички и Язовири, Дръжте се!!!

Екипировката е изключително важна - шапка, жилетка, дълга бяла риза - незаменима!!! очила и добро настроение :)

Водолазният курс: 30 мин инструктаж на суша, 15 мин инструктаж с екипировка във водата: тежести, летен водолазен костюм, жилетка, кислородна бутилка със сгъстен въздух, маска, гумени боти и плавници; научени подводни знаци – 9, време по дъното на морето – 40 минути, дълбочина 6-10м, снимки към 30 броя, одрани колена – 2 броя, сертификат P.A.D.I. с право за гмуркане на дълбочина до 12 м с инструктор. Уникално изживяване, наистина. Наслада, изненада, красота… и стъпка напред в преодоляването на лични страхове. За тези, които се гмуркат за първи път – спокойствие, само спокойствие, равномерно дишане и не си задържайте дъха; ушите заглъхват, но се оправят нещата като при летене със самолет – стискаш си носа и издишаш през него да се чуе леко пукане в ушите.

 

PS: това не е пионерският знак, а знак за акула хахахаха…