сряда, август 29

Печени нахутени кюфтета

Неведнъж съм чувала "Вкусът се възпитава", което се отнася не само за визията, но и за хранителните навици и вкуса към живота като цяло. За търсещите, творчески и най-вече любопитни хора (към които в най-голяма степен спадам и аз) - кухнята е като отделна персонална планета-лаборатория-класна стая. Тук смесвам и комбинирам подправки, продукти, олекотявам, променям консистенции, предизвиквам хим. реакции, темперирам и т.н. И най-важното - карам по усет и се уча да се вслушвам повече във вътрешния си глас и усещания.

Не са ме учили да харесвам нахут, не мисля, че съм го пробвала като дете. Преди няколко години за пръв път опитах хумус - не останах чак очарована, но ми стана любопитно. След време от нищото ми се дояде - пак опитах, хареса ми доста. И така постепенно ми се прияждаше по нещо с нахут без да съм го опитвала преди, просто си го представях или виждах в някой блог и знаех, че ще ми хареса - салата, пастети и т.н.

Ето една рецепта, която за мен е много сполучлива - печени кюфтета от нахут. Лесно, бързо, нетрудоемко. Различно е като вкус, но в моя случай тези нахутени кюфтенца станаха чудесно допълнение към една лятна вечеря.

Продукти
Рецептата е оттук
  • една консерва нахут
  • 1/2 ч.л. сол
  • 1/2 ч.л. червен пипер
  • чубрица на вкус
  • къри на вкус
  • 4-5 с.л. зехтин 
  • 2 с.л. прясно изцеден лимонов сок
  • 2 яйца
  • 4-5 с.л. галета
Изсипваме една консерва нахут (отцеден) във удобен съд и пасираме (смиламе в робот). Добавяме зехтина и пасираме отново до гладкост. При нужда се добавя още малко зехтин. След това подправяме, добавяме яйцата, галетата. 
Загряваме фурната на 170С (150-160С с вентилатор). Оформяме топчици, редим в тава, покрита с хартия за печене. Печем до порозовяване. 

Поднасяме с млечен сос, прясна салата или като гарнитура към друго ястие.

петък, август 24

Лесни печени кюфтета от елда


Елдата е малко странна за българския вкус и не отричам, че като дете не я долюбвах много много. После свикнах, хареса ми и не отказвам, ако ми предложат.

В Полша и Русия елдата (гречка, kasza grzyczana) пък си е традиционна гарнитура на меса със сос, закуска, често употребяван диетичен продукт.

Тези кюфтенца са много вкусни, приятни, лесни и питателни. Много ми харесват и с удоволствие ги предлагам и на хора, които по принцип не харесват елда.

Продукти
Рецептата е оттук
  • 1 ч. ч. елда
  •  2 ч. ч. вода
  • 80 г мариновани сушени домати или изкиснати за 20 мин в гореща вода сушени домати
  • 40 мл зехтин
  • 1 малка глава лук
  •  черен пипер, сол
  • подправки за месо
Елдата се вари във водата, докато набъбне и зърната се разпукнат. След което се измива и пасира до получаването на хомогенна смес. Сушените домати се нарязват на дребно. Прибавят се към пасираната елда заедно с нарязания лук и подправките.

Оформят се малки кюфтенца, подреждат се в тава, покрита с хартия за печене. Запичат се в предварително загрята на 180 С (160 С с вентилатор) фурна за 20-25 минути. По желание при поднасяне се гарнират с млечен сос.

Докато са горещи кюфтенцата са ронливи, не, че разчупени не са вкусни, но ако държим на външния вид е добре да ги изчакаме да поизстинат. Студени и гарнирани с прясна салата пък са чуден обяд или лека вечеря.

вторник, август 21

Пълнозърнести палачинки с 2 вида плънка и сос Бешамел


Пълнозърнестите изделия много ги уважавам, имат изключително приятен за мен ненатрапчив ядков дъх. И сладки и солени дават възможност да се разнообразим в кухнята.

Палачинките са много сполучливи, част от тях замразих във фризера. Като ми се дояде – винаги имам под ръка. Тези тук направих с плънка и са по-богати, с два вида плънка – месна и вегетарианска и сос Бешамел, като за основно ястие.

Продукти
  • 2 яйца
  • 2 ч.ч. пълнозърнесто брашно
  • бяло брашно ок. 1 ч.ч., останалото до постигане на нужната консистенция
  • мляко (първоначално около 1-1.5 ч.ч.)
  • 1 ч.ч. вода
  • 1 ч.л. бакпулвер
  • щипка сол
  • 1 с.л. кафява захар
  • 1 ч.л. ванилия (по желание)
  • 50 гр разтопено масло

Плънка 1:
  • 500 гр прясно смляна телешка кайма
  • 1 глава ситно нарязан лук
  • 2-3 с.л. доматена салца, кетчуп, пресни домати или доматен сос
  • сол, черен пипер
  • ¼ ч.л. канела
  • други подправки на вкус
 Плънка 2:
  • 1 глава нарязан на полумесеци лук
  • моркови нарязани на лентички
  • тиквички нарязани на лентички
  • 1 с.л. кафява захар
  • сол на вкус
  • чубрица на вкус

Допълнително:
  • триъгълничета топено сирене (слагам по 1/3 триъгълниче на палачинка), царевица
  • кашкавал за поръсване
  • магданоз за поръсване

Сос Бешамел
  • 40 г масло
  • 2 с.л. брашно
  • 2 ч.ч. прясно мляко
  • сол, черен пипер на вкус
  • настъргано индийско орехче - 1/4 ч.л.

За пълнозърнестите палачинки.
Яйцата разбиваме с тел, добавяме брашно около чаша, солта, бакпулвера и захарта. Разтопяваме маслото и го изливаме в сместа. Разреждаме с млякото, водата. Добавяме брашно и течност до получаване на гъста консистенция на боза. Прибавяме ванилията, ако сме решили да сложим.

Изливаме от сместа по 2/3 черпак на палачинка в добре загрят тиган.

За плънка 1. Каймата задушаваме в тиган, добавяме лука. Щом омекне лукът, добавяме доматената салца/кетчуп/сос и добавяме подправките.

За плънка 2. Задушаваме лука в масло, добавяме захарта. След това добавяме морковите и тиквичките, подправяме.

За соса. Правим светла запръжка от маслото и брашното. Сгорещете млякото и го налейте наведнъж в брашното. Бъркайте енергично с телена бъркалка до получаване на гладък сос. Щом се сгъсти, добавете индийско орехче, сол и черен пипер.

Загряваме фурната на 200 С (180 С с вентилатор).
Всяка палачинка завиваме с избраната плънка, слагаме по 1/3 триъгълник топено сирене. Нареждаме палачинките в тава, заливаме със соса Бешамел. Поръсваме с царевица и кашкавал, запичаме до златисто. Щом е готово вадим от фурната и му даваме 10 мин да си „почине”. Поръсваме с магданоз и поднасяме.

Приятно хапване!

петък, август 17

Лесна,бърза, лека бисквитена торта и фото хроника на една чудесна почивка

Кратък лексикон:
  • Времето – чудесно 
Сн. DD Кр.
  • Въздухът – чист
  • Небето – ярко, безоблачно, а ако и да е имало облаци са били като захарен памук


  • Звездите – огромни, ярки, падащи, великолепен Млечния път
  • Водата – топла, с много рибки, рапани, мидички 
  • Най-спокойното място – на шезлонга на вилата

  • Най-физически изискващото място – по средата на язовира в лодка-кану борейки с гребло насрещния вятър, болката и вълните (да, в язовир при силен вятър си е като в открито море.. хахаха)
  • Най-екстремното място – дъното на морето. Водолазният спорт е на път се превърне в едно много лично, екстремно, зареждащо, уникално като изживяване и изключително скъпо (в буквален и преносен смисъл) хоби
  • Най-горещото място – пясъкът в 14ч

  • Най-далечното място – басейнът (като те покори мързелът, дори басейнът в двора ти се струва прекалено далеч)
 
  • Най-номадското ходене на плаж – съчетано с разходка от Несебър до Свети Влас по плажната ивица
  • Най-неочаквано удобното място за спане – палатката

  • Най-забавното разстояние от най-близкия бар респ. ресторант, респ. тоалетна – 20 мин гребане в едната посока

  • Най-особено-странната подготовка – преди гмуркане маската се наплюнчва отвътре (цитирам инструктора: „Плюйте вие, че да не дойда да плюя аз”)
  • Най-поучителното място – Килийното училище в с. Гумощник

 
  • Най-магнетичното място – плажът при изгрев Август Морнинг

  • Най-вдъхновеният подарък – подарих на баба си вълните… на плажа, при оранжево пълнолуние, на лунната пътека, отразяваща се във водата
  • Най-вкусното ястие – зеленчуците от градината

  • Най-сполучливият десерт – най-различни вариации на лека и ефирна бисквитена торта

Лека и лесна бисквитена торта
Продукти:
  • 1-2 пакета бисквити
  • 1 кофичка изцедено кисело мляко
  • 1 малка кофичка заквасена сметана
  • 1 опаковка Филаделфия
  • мед, кафява захар – на вкус и по желание
  • орехи
  • домашно сладко
  • къпини, кокосови стърготини - по желание
 Нареждаме бисквитите в тавичка, отгоре поръсваме с орехи.

Разбиваме млякото, сметаната, Филаделфията на крем, по желание добавяме 2-3 с.л. кафява захар или 2 с.л. мед. Изсипваме крема върху бисквитите, заглаждаме, заливаме със сладко по избор. 
 Аранжираме с кокосови стърготини, орехи и плодове по желание.
Тортата стяга бързо за няколко часа, но по традиция бисквитените торти изискват 1 нощ престой в хладилника.

четвъртък, август 16

Водолази и лодкари от всички страни – обединявайте се!


Мдааа и лодкар съм и водолаз съм, ама най-съм весело прясно-прясно бивше отпускарче с умерен тен (да живее фактор 50!!!), на чийто фон добре изпъкват бели зъби, поизсветляла коса и тук-таме по някоя драскотина, зажулено и синчица… Това последното за мен е съвсем типично – на когото са му пропуснали прощъпулника си има оправдание за кьопавостта цял живот!! Хахаха….

Май няма как човек да не е вдъхновен от почивка, особено ако е разнообразна, по индивидуален-личен вкус и съвсем в рамките на добрия тон – нито прекалено дълга (те такова животно не знам дали има..хахахаха) – нито прекалено кратичка (демек, докато се усетиш, че си отпуска да трябва да се връщаш към ежедневните дела).

Лодкарството: 3 дни на яз. Студен кладенец, 12 часа гребане, 1 ден и половина мускулна треска, ожулени колена – 2 броя, 0 изгаряния с навременната намеса на чудотворната смес свинска мас+невен. Тук искам да обърна внимание на следното.. който се качва за първи път да гребе е добре да знае, че от слънцезащитен крем имат екстремна нужда оголените бедра, колена и китки (рамената, лицето и татуси сме си свикнали да ги мажем и в града). Да, хората, които са си редовни на лодките – лежерно се отпускат и си се пекат равномерно, и лодките им се носят едно меко-меко по водата.. но аз като за пръв път стисках здраво греблото и си тактувах загребвания, ъгли на влизане на греблото във водата, натиск върху кръст/гръб, редях команди от типа „корекция на ъгъл, прав курс” абе прекрасно сефте на една неориентирана, но надъхана Юнга като мен… хахаха.. Безкрайно удоволствие и нямам търпение да греба отново – Реки, Рекички и Язовири, Дръжте се!!!
Екипировката е изключително важна - шапка, жилетка, дълга бяла риза - незаменима!!! очила и добро настроение :)
Водолазният курс: 30 мин инструктаж на суша, 15 мин инструктаж с екипировка във водата: тежести, летен водолазен костюм, жилетка, кислородна бутилка със сгъстен въздух, маска, гумени боти и плавници; научени подводни знаци – 9, време по дъното на морето – 40 минути, дълбочина 6-10м, снимки към 30 броя, одрани колена – 2 броя, сертификат P.A.D.I. с право за гмуркане на дълбочина до 12 м с инструктор. Уникално изживяване, наистина. Наслада, изненада, красота… и стъпка напред в преодоляването на лични страхове. За тези, които се гмуркат за първи път – спокойствие, само спокойствие, равномерно дишане и не си задържайте дъха; ушите заглъхват, но се оправят нещата като при летене със самолет – стискаш си носа и издишаш през него да се чуе леко пукане в ушите.
 
PS: това не е пионерският знак, а знак за акула хахахаха…

четвъртък, юли 26

Сладоледен Чийзкейк и музика



Жега.. полепваща, тежка, покриваща минава през мен и оставя желание за прохлада. Трябва ми вятър, спешно. Заставам на течение на най-ветровитото място, разпервам ръце и крака, зажумявам с всички сили и отварям широко уста … Вече съм вятър, сливам се с него, той преминава през всяка моя клетка и продължава по пътя си, и аз заедно с него... Пада първата тежка капка дъжд на полуразтопения асфалт, не успява да се изпари докрай и следва втора… трета… надпреварват се коя първа да се разпръска на хиляди малки пръски върху жадната улица..

Poets of the Fall - Carnival of Rust
 

След малко няма и помен от пороя…

В горещите дни сладоледът ме призовава неустоимо… Най-много харесвам домашния, но има и по-мързеливи варианти. Този чийзкейк е чудесно решение, особено ако има и Бейлис под ръка. Вкусен, не-прекалено сладък, с приятен алкохолен послевкус. 


Сладоледен чийзкейк с Бейлис
Вдъхновение оттук

масло за удобно тесто
2 пакета чаени бисквити, орехи

За пълнежа:
2 опаковки Филаделфия
200 мл сметана
1 с.л. захар
1 литър ванилов сладолед, омекнал
200 мл ликьор Baileys

Внимателно разтопете маслото, смелете бисквити, намачкайте орехи – оформете тесто.

Извадете дъното на 20-сантиметрова разглобяема форма за кейк, покрийте го с парче опаковъчно фолио и отново сглобете формата. Застелете дъното с хартия за печене. Изсипете вътре бисквитената смес и я разпределете равномерно по дъното и стените, като я натискате, за да се уплътни.
 
Разбийте сиренето с миксер в голяма купа, добавете и захарта и разбийте отново до получаването на гладък крем. Сложете сладоледа в най-голямата си купа и започнете да добавяте сместа със сиренето, а след това ликьора, като бъркате постоянно до хомогенизиране. Накрая добавете разбитата на сняг сметаната.

Изсипете получената смес във формата и приберете сладкиша във фризера. Оставете го там поне 3 ч или до 1 месец, ако няма да го поднасяте веднага.

Извадете чийзкейка 20 мин преди поднасянето. Извадете го от формата с помощта на опаковъчното фолио, поръсете го с настърган шоколад или заливка по избор и поднесете.

 Да ви е прохладно :)

PS: Съвсем наскоро един много близък за мен човек помъдря с още една годинка. Катюшка, бъди много много щастлива! Наздраве с един Pink Russian...


понеделник, юли 23

За бонбоните с любов…и Svetlio And The Legends


Бонбони рядко купувам, но пък обичам да правя. Лесно е, не изисква кой знае какви продукти, а е много по-вкусно като си ги направиш сам. Бързо се изяждат и са чудесна компания за сутрешното-следобедното кафе.


Модифицирано Рафаело
  • 25 обелени бадема
  • подсладено кондензирано мляко
  • кокосови стърготини
  • натрошени вафлени кори или натурален корнфлейкс
В съд смесваме кокосовите стърготини, натрошените вафлени кори/корнфлейкс и кондензирано мляко до консистенция ,удобна за оформяне на топчета. Най-лесно е загребване с лъжичка, подпъхване на 1 белен бадем и оформяне на топче с навлажнени ръце.
Слагаме в чиния или хартийки и прибираме в хладилник.

Бонбони - импровизация
  • ок. 60 г – стопено масло
  • 2 пакета чаени бисквити-какао
  • орехи
  • стафиди, киснати в ром
  • сок от 1 портокал
за заливка: шоколад черен разтопен на водна баня
От продуктите замесваме удобно за оформяне на топчета тесто. Всеки бонбон слагаме в хартиена чашка, прибираме в хладилник да стегне. Заливаме с по 1-2 ч.л. стопен черен шоколад – отново прибираме в хладилник.

И за финал - един любим изпълнител, който винаги носи шантаво настроение :) 

Svetlio And The Legends - Love Her Madly (The Doors cover) 



четвъртък, юли 19

Малко парти меню…


Колкото и добре човек да готви идва момент да готви за повече от 4 човека.. И тогава трябва да прояви всякакви качества, които принципно не са баш съществени, когато готви за по-малко хора. Първо добиваш супер-сили - организационни, мисловни и физически. Обмисляш всичко, премисляш кой какви диети спазва, кой какво яде/не яде, да няма алергични; рисуваш схемки и си представяш как ще имаш Х дни за подготовка и разделяш чинно всички заготовки по дни. Но колкото и да си планирал идеални условия те просто не се получават, и най-често разбираш за това в последния момент. Какво се случва обикновено – Х дни стават на „няма никакво време за нищо, ако успея да си тегля една вода 2 минути преди да дойдат гостите ще е цяло чудо”.

Но както споменах по-горе вече имаме супер-сили, които са ни превърнали в не-хора, така че с лека реорганизация – всички са доволни, най-вече ние, които сме дори изкъпани (да живеят добрите безценни приятели, които могат да го играят домакини, докато си сушим косата хахахаха).


И към същността. Имаме цел – парти за 10 човека (в случая РД).
Първо – преглеждаме всички налични изпробвани оферти, които са подходящи, плюс сърчваме набързо в блогове/сайтове, които следим (в случая благодаря на Йоана, Ирина, Гладната акула, Йоли, Good Food, сп. Меню).
Второ си съставяме меню и план за готвене.
Трето падат ни от небето помагачи, които правят коктейли, мият чинии и запретваме ръкави.

Пастет от сушени домати
  •  400 мл вряла вода
  • 80 г сушени домати
  • 80 г обезкостени маслини
  • 1 печена червена чушка
  • 1 стрък босилек
  • 1 с. л. лимонов сок
  • 1 с. л. зехтин
Сушените домати се заливат с водата и се оставят за 15 минути, докато омекнат. Отцеждат се като се запазват 200 мл. от водата в която са киснали.
Пасират се всички съставки без зехтина. Пасират се и след това се добавя зехтина и се подправя на вкус. Не сложих сол, защото и доматите и маслините са достатъчно солени.

Песто
  • 80 г мариновани в зехтин сушени домати
  • 60 г сурови ядки слънчоглед
  • 80 г пресен босилек
  • 200 мл зехтин
  • 1 скилидка чесън
  • 40 г настърган пармезан
Доматите се отцеждат от зехтина. Заедно с чесъна и босилека се пасират. Добавят се пармезана, кедровите ядки и малко от зехтина. Отново се пасират. Докато робота работи се добавя по малко останалият зехтин. Накрая сосът се подправят на вкус. Аз не сложих сол.

С едно тесто Крекери и Кошнички за тарталети
  • 50 г грис (6 с.л.)
  • 2 с.л. мед
  • 100 мл зехтин
  • 600 грама брашно
  • 1 с.л. бакпулвер
  • сол
Заливаме с около 200 мл кипяща вода царевичния грис и оставяме за пет минути да омекне и набъбне. Добавяме зехтина и меда и разбъркваме добре.

В друг съд изсипваме пресятото брашно, солта и бакпулвера и добавяме в тях сместа с грис. Разбъркваме добре, като постепенно добавяме около 100 мл студена вода и омесваме с ръка до тесто. Месим, докато стане гладко и го оставяме да постои поне 15 мин. Междувременно загряваме фурната на 180°С.

Разточваме тестото тънко и изрязваме с чаша или друго крекерите, режем и кръгчета за тарталети. Крекерите нареждаме в покрита с хартия тава, намазваме ги отгоре с четчица със студена вода и наръсваме със сол, подправки. Тестото във формите са тарталетите надупчваме с вилица. Печем за около 8-9 минути, докато се зачервят.

Дип сьомга за тарталетите
  • 100 г пушена сьомга
  • 4-5 лъжици крем сирене
  • 2-3 лъжици заквасена сметана
Пасираме всичко заедно, добавяме сметана или крем сирене на вкус. Те са без снимка - просто не останаха :)


Банички постни
  • точени кори за баница
  • 2 с. л. зехтин
  • 2-3 картофа настъргани
  • лук на вкус
  • 1 ч. ч. зеле, нарязано на тънки ивици
  • 1 морков, настърган
  • 2 с. л. магданоз
  • 1 с. л. лютеница
  • подправки на вкус
  • 1 яйце за намазване
  • суров слънчоглед за поръсване
В загретия зехтин се запържва лукът. Добавят се картофите, морковът.
След още 2 мин се слага зелето. Всичко се подправя, сваляме от котлона и оставяме да изстине.
Всяка кора за баница се намазва леко със зехтин, слага се плънка и се завива на руло. Нарязва се на банички дълги около 10 см, които се намазват с разбитото яйце и се поръсват с ядките. Слагат се да се пекат във фурна, загрята до 200°С, докато порозовеят.

Банички с шунка
  • кори за баница
  • кетчуп
  • шунка на кубчета
  • кашкавал на кубчета
  • топено сирене
  • 1 яйце за намазване
  • суров слънчоглед за поръсване
Всяка кора за баница се намазва леко с кетчуп, слага се шунка, кашкавал, топено сирене и се завива на руло. Нарязва се на банички дълги около 10 см, които се намазват с разбитото яйце и се поръсват с ядките. Слагат се да се пекат във фурна, загрята до 200°С, докато порозовеят.

Пилешко филе корнфлейкс
  • пилешко филе на парчета
  • майонеза, разбита с вилица на крем, подправена на вкус
  • натурален корнфлейкс натрошен на ситно и галета 1 към 1
  • пармезан настърган, на вкус
Загряваме фурната на 200°С.
Пилешкото овалваме първо в майонезата, после в панировката от корнфлейкс, галета и пармезан. Подреждаме в тава, покрита с хартия за печене. Печем 12-15 мин, но не повече.


Бонбони от яйчен пастет
  • сварени яйца
  • сирене
  • масло
  • подправки на вкус
  • за овалване - зелени подправки, ядки, сусам
Яйцата намачкваме с маслото и сиренето, слагаме в хладилки леко да стегне за да ни е удобно да оформим топчета. Всяко топче овалваме в подправки, или ядки или сусам.


Voilà!

вторник, юли 10

В името на Концертния живот…


Не мога да си кривя душата – скромният ми концертен опит е нищожен по сравнение с „ветерани”, посетили емблематични концерти, разтърсили страната ни (а и не само България) през изминалите, да кажем 20 години.. Но откъм слушане и чуване – съм постоянен нищо-не-отричащ нещо-търсач.

Още преди много години определих себе си като музикален клошар и ми е безкрайно уютно в тези рамки, които в моя случай означават тотално все поглъщащо приемане на музикални стилове. Слушам всичко от класическа музика през траш, ню уейв, псайтранс до джаз и блус.. Обожавам опера, балет, симфонични концерти, избухвам от кеф на рок фестивали и жадно попивам енергията от някоя етно-джаз-нещо си формация.


Но въпросът не е за мен, а за животът, който е много по-голям, и в който се случва да се организират концерти/респ. фестивали. За хората, които са не чули, 7-8 юли минаха под шапката на София Рокс с гривни-реклама на организатора и леко на босо предвид съпътстващите информационни и анти-потребителски издънки. За издънките темата е безкрайна – може да се почне от рекламни трикчета (промотиране на 2-дневен фестивал като 2 концерта с подгряващи групи, което някак стана 1 мега-концерт с двудневни подгряваници), през информационен идиотизъм (отпадането на участници да се споменава нейде с по едно изречение, вплетено в други новини) и финале гранде – упорити обвинения към фенове-публика-потребители-клиенти, които задружно затривали първо фестивалния, после концертния живот на страната с претенциите си…
Но, всеки си има право на мнение, дори когато то повече прилича на обилно омазване.

Искрено подкрепям хората, които са се почувствали ощетени и са решили да се опитат да си търсят правата. В крайна сметка комисии, съд, процедури – има кой да отсъди кой прав кой крив. Само ми остава горчивият привкус, как някой, който му е работа да организира забавления обижда хора, чието доверие и изгубил и съответно те не са му с нищо виновни нито длъжни.

Както и да е - аз отидох да се забавлявам, абстрахирайки се от всичко. Посетих и двата дни, скачах като за последно на 35-градусовата жега, припявах с пълно гърло каквото знаех, хванах мускулна треска от ръкопляскане, замечтано се отнесох на любимите емблематични балади… към това – искрено вярвах на всяко едно било то и театрално признание за уникалност на българските рок фенове от страна на изпълнителите. Защото ние сме наистина топла и великодушна публика, която всяка група би искала и би била горда да има на концертите си.

Групите, които бяха – бяха на ниво, от отношението и изпълненията им не съм се почувствала втора ръка зрител, напротив, бях окрилена. А когато фронтменът на KAISER CHIEFS дойде в моя сектор, на по-малко от метър от мен, пищях от кеф така, че може и на Централна гара да са ме чули (Да живее Рубе Рубе Рубеее о-о-о-о-о-о)..

Всеки едни изпълнител заслужава отделен пост, наистина.
SCAR SYMMETRY – чух каквото исках, само дето оригиналният вокал неописуемо ми липсва, както визуално така и вокално… еххх..
HEAVEN SHALL BURN – машини, и за пръв път виждам мошпит.
CLAWFINGER – прекрасни – бяхме най-големите и най-добрите и заявихме категорично, че всички ще правят каквото им кажем – оууу йееее :)
TRIVIUM – ммм, сладури, както си ги представях – силно влияние на Металика дори в контакта с публиката, тепърва тук ще ги дебнем с нетърпение и интерес.
UGLY KID JOE – ех, това грозно момче, изпълни ми мечтата да чуя Cat's in the Cradle на живо… Нищо, че дълго време мислех, че я пеят GNR хахахахах
WITHTIN TEMPTATION – ех, Шарон такъв глас извади на живо, че това е достойно за искрен поклон!!!
KAISER CHIEFS – великолепни, чудесни, вдъхновяващи… абе Рубето Руулс и тва е!!!
GUNS N' ROSES – е това си е сбъдната мечта отвсякъде, да го видя, да изпее всичките ми любими песни, задавайки тон за една замечтана визуализация. Да, не е на 20, нито на 30, да – гласът и здравето са платеният от Аксел звезден данък. Но той даде, даде на мен, на всички, които бяха там отворили сетивата си към приемане.

Та, в името на Концертния живот, се надявам да има професионално организирани концерти и фестове в бъдеще, защото го заслужавам, защото всеки един български фен го заслужава.

Подробни ревюта от Сайта за Праведна музика на двата дни тук и тук, както винаги обзорът на Катехизис се препокрива с моя. 


вторник, юли 3

Торта с три муса и блат от шамфъстък


Има дни, когато е хубаво да има торта в хладилника.. то май всеки ден е такъв, но по поводи – например за Рожден Ден, си е направо задължително. Отдавна избягвам купешките торти. Оставяме настрана продуктите, които слагат, съхранението, сроковете на годност и прочие. Чисто вкусово не ми харесват от много време. Или са ми много сладки, или прекалено сиропирани, или сухи, или със странно покритие, което като злоядо дете избутвам към края на чинията.

Не ми тежи да готвя торти, малко тежи да се мият съдове и форми, но с отзивчиви помагачи, които биват възнаградени с по едно екстра-парче, и този досаден момент минава като песен.

Отвън прилича само на шоколадова торта, но...
Тортата е вдъхновена изцяло от талантливата Ирина Купенска, която безспорно е един от най-възхитителните фууд-блогъри в Интернет пространството. 

... имаме приятно открояващи се пластове

Продукти:
Блат с шамфъстък:
  • 40г суров шамфъстък
  • 40г пудра захар
  • 2 жълтъка + 1 яйце
  • 1 белтък
  • щипка сол
  • 70г захар
  • 30г брашно

Баварски крем с кайсии:
  • 150г почистени кайсии, пасирани (около 4 големи кайсии без костилките)
  • 1 чаена лъжица желатин
  • 1 жълтък
  • 25г захар
  • 60мл прясно мляко
  • 60мл животинска сметана, неподсладена
  
Мус с бял шоколад:
  • 1/2 чаена лъжица желатин
  • 1 супени лъжици вода
  • 100г бял шоколад
  • 50мл прясно мляко
  • 100мл животинска сметана, неподсладена
  
Черен шоколадов мус:
  • 1 чаена лъжица желатин
  • 2 супени лъжици вода
  • 100г млечен шоколад
  • 100г черен шоколад (мин. 60% какаово съдържание)
  • 100мл пълномаслено прясно мляко
  • 300мл животинска сметана, неподсладена
Прекрасно сбалансиран вкус...
Блат
Фурната се загрява на 210°C.
Форма с размер Ø ~22см се покрива с хартия за печене.
Шамфъстъкът се смила фино и се смесва в купа заедно с пудрата захар, жълтъците и цялото яйце. Белтъкът се разбива с шипка сол и постепенно към него се добавя захарта. Разбиват се до получаването на гъст крем. Добавят се на 2-3 пъти към сместа от шамфъстък и яйца и внимателно се разбъркват, за да не спадне белтъкът.
Брашното се пресява отгоре и се разбърква леко с шпатула, докато сместа стане хомогенна.
Тестото се разпределя равномерно в подготвената форма и повърхността се изравнява.
Пече се около 10 минути, или докато клечка, забита в средата, излезе суха.
Изважда се от фурната и се оставя да се охлади напълно върху решетка.

Крем от кайсии
Желатинът се разтваря в 2 супени лъжици вода и се оставя да набъбне.
Жълтъкът се разбива със захарта, докато побелее.
Прясното мляко се загрява и се излива на тънка струя към разбития жълтък. Сместа се връща отново на котлона и се готви още 3-4 минути при непрекъснато бъркане, докато започне да се сгъстява. Отстранява се от котлона и към нея се добавя набъбналия желатин и се разбърква енергично, за да се разтопи.
Добавят се и пасираните кайсии и сместа се оставя да се охлади на стайна температура.
Студената сметана се разбива до меки върхове и се смесва с яйчно-кайсиения крем.

Мус с бял шоколад
Желатинът се разтваря във водата и се оставя да набъбне.
Шоколадът се нарязва на много дребни парчета и се поставя в купа. Прясното мляко се слага на котлона да заври. Отстранява се от огъня и в него се изсипва желатина. Разбърква се, до пълното му стопяване. Горещото мляко с желатина се изсипват при шоколада и се разбъркват до получаването на хомогенна смес. Оставя се да се охлади.
Студената сметаната се разбива до меки върхове и се прибавя на 3-4 пъти към сместа като се разбърква внимателно с шпатула.

Мус с черен шоколад
Желатинът се разтваря във водата и се оставя да набъбне за 5 минути.
Шоколадът се нарязва на много дребни парчета и се поставя в купа.
Прясното мляко се слага на котлона да заври. Отстранява се от огъня и в него се изсипва желатина. Разбърква се, до пълното му стопяване.
Горещото мляко с желатина се изсипват при шоколада, изчаква се около 30 секунди, след това се разбърква, до получаването на хомогенна смес. Оставя се да се охлади леко.
Студената сметаната се разбива до меки върхове и се прибавя на 3-4 пъти пък шоколада. Разбърква се нежно и внимателно, с помощта на шпатула.

Сглобяване
От блата се изрязва с ринг форма Ø ~18см, формата се облепя с хартия за печене. Това се прави, за да бъде изваждането на тортата по-лесно.
Върху блата се разпределя баварския крем с кайсии и се прибира в хладилник за поне час, или докато кремът стегне.
След това отгоре се слага белият шоколадов мус и отново се прибират в хладилника, за да стегне напълно.
Тортата се изважда внимателно от ринга и се поставя във форма Ø ~22см, върху подходяща подложка.
Отново страните се облепят с хартия за печене.
След като формата се центрира около тортата, се излива черният шоколадов мус, така че да се стече по стените на десерта и да го покрие изцяло.
Тортата отново се прибира в хладилника да стегне.

Леко като мус, опияняващо като шоколад...
 Да обобщим - всяко усилие (най-често нощно) си заслужава в името на крайния вкусен резултат с любимия ми завършек "ммм" :) ...



сряда, юни 27

Четвърт век или колко е важно да има закуска


Няма да пресмятам колко време не съм писала, шаблонът на Блогър успешно прави това вместо мен… а вече имам и удобното извинение, че паметта ми изневерява с годинките, които се води, че били напредвали и бла бла бла…

 Времето е относително понятие, и блогът е явно нещо като машина на времето – да ми припомни кога какво съм правила и какво не съм, плюс да ме подсетят колко още мога… хахаха. Най-важното от последните месеци е:
- не ми липсваше желание да готвя
- леко и с усмивка стъпих на възрастовото стъпалце „one step closer to the adulthood” и се мандахерцам из четвъртвечието
- готвих немалко, част от нещата ще публикувам тук с трепет и гордост

И сега към най-важното – Закуската. Най-важното хранене за деня, това дето егоистично трябва да поемеш самосиндикално и т.н. Тази закуска е дело на малкото ми пораснало сестриче.
Все неща които много обичам – препечени филийки черен хляб с кашкавал и луканка; салата с домати, краставици, маслини и сирене и разбира се – КЕЧАААППП!!!

Колко е хубаво денят ти да започне лежерно с вкусна закуска...
 Пис, още огладнявам като се сетя за този ден :)