В името на Концертния живот…

Не мога да си кривя душата – скромният ми концертен опит е нищожен по сравнение с „ветерани”, посетили емблематични концерти, разтърсили страната ни (а и не само България) през изминалите, да кажем 20 години.. Но откъм слушане и чуване – съм постоянен нищо-не-отричащ нещо-търсач.

Още преди много години определих себе си като музикален клошар и ми е безкрайно уютно в тези рамки, които в моя случай означават тотално все поглъщащо приемане на музикални стилове. Слушам всичко от класическа музика през траш, ню уейв, псайтранс до джаз и блус.. Обожавам опера, балет, симфонични концерти, избухвам от кеф на рок фестивали и жадно попивам енергията от някоя етно-джаз-нещо си формация.

Но въпросът не е за мен, а за животът, който е много по-голям, и в който се случва да се организират концерти/респ. фестивали. За хората, които са не чули, 7-8 юли минаха под шапката на София Рокс с гривни-реклама на организатора и леко на босо предвид съпътстващите информационни и анти-потребителски издънки. За издънките темата е безкрайна – може да се почне от рекламни трикчета (промотиране на 2-дневен фестивал като 2 концерта с подгряващи групи, което някак стана 1 мега-концерт с двудневни подгряваници), през информационен идиотизъм (отпадането на участници да се споменава нейде с по едно изречение, вплетено в други новини) и финале гранде – упорити обвинения към фенове-публика-потребители-клиенти, които задружно затривали първо фестивалния, после концертния живот на страната с претенциите си…

Но, всеки си има право на мнение, дори когато то повече прилича на обилно омазване.

Искрено подкрепям хората, които са се почувствали ощетени и са решили да се опитат да си търсят правата. В крайна сметка комисии, съд, процедури – има кой да отсъди кой прав кой крив. Само ми остава горчивият привкус, как някой, който му е работа да организира забавления обижда хора, чието доверие и изгубил и съответно те не са му с нищо виновни нито длъжни.

Както и да е - аз отидох да се забавлявам, абстрахирайки се от всичко. Посетих и двата дни, скачах като за последно на 35-градусовата жега, припявах с пълно гърло каквото знаех, хванах мускулна треска от ръкопляскане, замечтано се отнесох на любимите емблематични балади… към това – искрено вярвах на всяко едно било то и театрално признание за уникалност на българските рок фенове от страна на изпълнителите. Защото ние сме наистина топла и великодушна публика, която всяка група би искала и би била горда да има на концертите си.

Групите, които бяха – бяха на ниво, от отношението и изпълненията им не съм се почувствала втора ръка зрител, напротив, бях окрилена. А когато фронтменът на KAISER CHIEFS дойде в моя сектор, на по-малко от метър от мен, пищях от кеф така, че може и на Централна гара да са ме чули (Да живее Рубе Рубе Рубеее о-о-о-о-о-о)..

Всеки едни изпълнител заслужава отделен пост, наистина.

SCAR SYMMETRY – чух каквото исках, само дето оригиналният вокал неописуемо ми липсва, както визуално така и вокално… еххх..

HEAVEN SHALL BURN – машини, и за пръв път виждам мошпит.

CLAWFINGER – прекрасни – бяхме най-големите и най-добрите и заявихме категорично, че всички ще правят каквото им кажем – оууу йееее :)

TRIVIUM – ммм, сладури, както си ги представях – силно влияние на Металика дори в контакта с публиката, тепърва тук ще ги дебнем с нетърпение и интерес.

UGLY KID JOE – ех, това грозно момче, изпълни ми мечтата да чуя Cat's in the Cradle на живо… Нищо, че дълго време мислех, че я пеят GNR хахахахах

WITHTIN TEMPTATION – ех, Шарон такъв глас извади на живо, че това е достойно за искрен поклон!!!

KAISER CHIEFS – великолепни, чудесни, вдъхновяващи… абе Рубето Руулс и тва е!!!

GUNS N' ROSES – е това си е сбъдната мечта отвсякъде, да го видя, да изпее всичките ми любими песни, задавайки тон за една замечтана визуализация. Да, не е на 20, нито на 30, да – гласът и здравето са платеният от Аксел звезден данък. Но той даде, даде на мен, на всички, които бяха там отворили сетивата си към приемане.

Та, в името на Концертния живот, се надявам да има професионално организирани концерти и фестове в бъдеще, защото го заслужавам, защото всеки един български фен го заслужава.

Подробни ревюта от Сайта за Праведна музика на двата дни тук и тук, както винаги обзорът на Катехизис се препокрива с моя. 

2 Hours of Pure Pleasure - Part I

 Талантът, според мен, е нещо което се дава свише, дали ще се развие или не – времето и животът определя. Някои хора се раждат с дарбата да пеят. Казвам дарба, защото да накараш с гласа си стотици, хиляди хора да затаят дъх и да почувстват с настръхналата си кожа всеки тон – е истинска магия. Има гласове, които сякаш не идват от нашия, материалния свят, някои ги наричат космически, неземни, вълшебни.. Често са посланици на идеи, култури, традиции…

Има един глас, който наричат "Гласа на мира" – този на Ноа. 

Ноа, сн. View Sofia

Онзи ден (бел.авт. 20 септември 2011 г.) в Зала 1 на НДК аз и още десетки хора бяхме запленени от две невероятни певици – израелката Ноа и палестинката с български произход Мира Ауад.

Мира, сн. Mira Awad.com

Невероятни изпълнителки, на моменти ми беше трудно да повярвам, че наистина  съм част от този професионален, вълнуващ и различен спектакъл. Дълго след концерта си мислех – ето какво правят истинският талант и премереният професионално подбран акомпанимент. Също както в готвенето – добре дозираните, недоминиращи подправки открояват истинският, чист вкус

Ноа и Мира пяха на арабски, български, английски и иврит. Прекрасно подбраният сетлист от балади, традиционни за арабската и еврейската култури мелодии и ритми, изключителни акапелни изпълнения.

Първа излезе темпераментната Мира в огнено червена рокля. Трогателно, мило и на чист български благодари на семейството си и публиката за подкрепата.

Мира, сн.INews

В началото на изпълнението си Ноа покани публиката да се приближи към сцената, за да бъде преживяването ни по-интимно. С огромна радост насядахме на земята в оркестрината, ръкопляскахме, повтаряхме думите на босоногата певицата, облечена в романтична бяла рокля.

Ноа и Гил Дор, сн.INews

Честно, усмивката и замечтаното хипнотизирано изражение не слизаше от лицето ми. Ноа сменяше микрофона с конгите, а когато превърна тялото си в ударен инструмент (пееше, акомпанирайки си с пляскане по деколтето между шията и гърдите) – всички ахнахме, та гласът й не трепна! Така изпълни стара йеменска песен, която знае от дете. Пееки благодари на организаторите и персонала, ангажиран с провеждането на концерта.

Мира и Ноа пяха в дует някои от най-известните си песни, а първят бис - култовата песен на Beatles с рефрен - "We can work it out" ни накара да танцуваме и пеем заедно с изпълнителките.

Ноа и Мира, сн.INews

Не усетих как минаха два часа... Два часа неподправено удоволствие!