Не мога да си кривя душата – скромният ми концертен опит е
нищожен по сравнение с „ветерани”, посетили емблематични концерти, разтърсили
страната ни (а и не само България) през изминалите, да кажем 20 години.. Но
откъм слушане и чуване – съм постоянен нищо-не-отричащ нещо-търсач.
Още преди много години определих себе си като музикален
клошар и ми е безкрайно уютно в тези рамки, които в моя случай означават
тотално все поглъщащо приемане на музикални стилове. Слушам всичко от
класическа музика през траш, ню уейв, псайтранс до джаз и блус.. Обожавам
опера, балет, симфонични концерти, избухвам от кеф на рок фестивали и жадно
попивам енергията от някоя етно-джаз-нещо си формация.
Но въпросът не е за мен, а за животът, който е много
по-голям, и в който се случва да се организират концерти/респ. фестивали. За хората,
които са не чули, 7-8 юли минаха под шапката на София Рокс с гривни-реклама на организатора
и леко на босо предвид съпътстващите информационни и анти-потребителски издънки.
За издънките темата е безкрайна – може да се почне от рекламни трикчета (промотиране
на 2-дневен фестивал като 2 концерта с подгряващи групи, което някак стана 1
мега-концерт с двудневни подгряваници), през информационен идиотизъм (отпадането
на участници да се споменава нейде с по едно изречение, вплетено в други новини)
и финале гранде – упорити обвинения към фенове-публика-потребители-клиенти,
които задружно затривали първо фестивалния, после концертния живот на страната
с претенциите си…
Но, всеки си има право на мнение, дори когато то повече
прилича на обилно омазване.
Искрено подкрепям хората, които са се почувствали ощетени и
са решили да се опитат да си търсят правата. В крайна сметка комисии, съд,
процедури – има кой да отсъди кой прав кой крив. Само ми остава горчивият
привкус, как някой, който му е работа да организира забавления обижда хора,
чието доверие и изгубил и съответно те не са му с нищо виновни нито длъжни.
Както и да е - аз отидох да се забавлявам, абстрахирайки се
от всичко. Посетих и двата дни, скачах като за последно на 35-градусовата жега,
припявах с пълно гърло каквото знаех, хванах мускулна треска от ръкопляскане,
замечтано се отнесох на любимите емблематични балади… към това – искрено вярвах
на всяко едно било то и театрално признание за уникалност на българските рок
фенове от страна на изпълнителите. Защото ние сме наистина топла и великодушна
публика, която всяка група би искала и би била горда да има на концертите си.
Групите, които бяха – бяха на ниво, от отношението и
изпълненията им не съм се почувствала втора ръка зрител, напротив, бях
окрилена. А когато фронтменът на KAISER CHIEFS дойде в моя сектор, на по-малко
от метър от мен, пищях от кеф така, че може и на Централна гара да са ме чули (Да
живее Рубе Рубе Рубеее о-о-о-о-о-о)..
Всеки едни изпълнител заслужава отделен пост, наистина.
SCAR SYMMETRY – чух каквото исках, само дето оригиналният
вокал неописуемо ми липсва, както визуално така и вокално… еххх..
HEAVEN SHALL BURN – машини, и за пръв път виждам мошпит.
CLAWFINGER – прекрасни – бяхме най-големите и най-добрите и
заявихме категорично, че всички ще правят каквото им кажем – оууу йееее :)
TRIVIUM – ммм, сладури, както си ги представях – силно влияние
на Металика дори в контакта с публиката, тепърва тук ще ги дебнем с нетърпение
и интерес.
UGLY KID JOE – ех, това грозно момче, изпълни ми мечтата да
чуя Cat's in the Cradle на живо… Нищо, че дълго време мислех, че я пеят GNR
хахахахах
WITHTIN TEMPTATION – ех, Шарон такъв глас извади на живо, че
това е достойно за искрен поклон!!!
KAISER CHIEFS – великолепни, чудесни, вдъхновяващи… абе
Рубето Руулс и тва е!!!
GUNS N' ROSES – е това си е сбъдната мечта отвсякъде, да го
видя, да изпее всичките ми любими песни, задавайки тон за една замечтана
визуализация. Да, не е на 20, нито на 30, да – гласът и здравето са платеният
от Аксел звезден данък. Но той даде, даде на мен, на всички, които бяха там
отворили сетивата си към приемане.
Та, в името на Концертния живот, се надявам да има професионално
организирани концерти и фестове в бъдеще, защото го заслужавам, защото всеки
един български фен го заслужава.
Подробни ревюта от Сайта за Праведна музика на двата дни
тук и
тук,
както винаги обзорът на Катехизис се препокрива с моя.