сряда, юни 27

Четвърт век или колко е важно да има закуска


Няма да пресмятам колко време не съм писала, шаблонът на Блогър успешно прави това вместо мен… а вече имам и удобното извинение, че паметта ми изневерява с годинките, които се води, че били напредвали и бла бла бла…

 Времето е относително понятие, и блогът е явно нещо като машина на времето – да ми припомни кога какво съм правила и какво не съм, плюс да ме подсетят колко още мога… хахаха. Най-важното от последните месеци е:
- не ми липсваше желание да готвя
- леко и с усмивка стъпих на възрастовото стъпалце „one step closer to the adulthood” и се мандахерцам из четвъртвечието
- готвих немалко, част от нещата ще публикувам тук с трепет и гордост

И сега към най-важното – Закуската. Най-важното хранене за деня, това дето егоистично трябва да поемеш самосиндикално и т.н. Тази закуска е дело на малкото ми пораснало сестриче.
Все неща които много обичам – препечени филийки черен хляб с кашкавал и луканка; салата с домати, краставици, маслини и сирене и разбира се – КЕЧАААППП!!!

Колко е хубаво денят ти да започне лежерно с вкусна закуска...
 Пис, още огладнявам като се сетя за този ден :)

2 коментара:

  1. Кукани СПОКО!!!Това няма да е последния път в който ще ти правя закуска!А и ако се метна на тебе по готвенето...Олеле!!!:)

    ОтговорИзтриване