събота, март 7

За патицата с много крехкост и любов

Патицата... характерен вкус, липса на бяло месо, усещане за трудоемкост. Аз ще добавя - феерия за небцето, нежно топящо се в устата месо и нотка полезност. Пълнената патица с гарнитура от елда на фурна отдавна стана любимо ястие у дома.


Продукти

  • Патица (1800 гр)
  • Вътрешностите на патицата
  • Ябълка
  • Сокът на половин портокал
  • Подправки на вкус
  • 200мл бяло вино
За гарнитурата
  • 200 гр елда
  • Глава лук
  • 2 моркова
  • 1 червена чушка
Загряваме фурната на 180С с вентилатор. Подготвяме плик за печене. Измиваме Патицата. Нарязваме вътрешностите и ябълката, заливаме с портокаловия сок. Пълним патицата. 'Зашиваме' я с клечки за зъби. Слагаме я в плика, заливаме с виното. Слагаме във фурната за около час.

За гарнитурата задушаваме лука, моркова и чушката в малко. Добавяме измитата елда. Заливаме с гореща вода или бульон, така че да покрие на 2 пръста елдата. След като заври изключваме котлона и оставяме елдата да се разпука.

Слагаме фурната на 150С без вентилатор. Изваждаме патицата в тавата, отстрани разпределяме елдата, ако има останала течност изливаме и нея. Запичаме патицата до коричка и поемане на елдата на целия сос.


 Крехко, топящо се в устата, 'режещо' се с лъжица патешко...

четвъртък, март 5

За страха и Squash-а

Не съм спортен тип. Училището затвърди у мен усещането, че летящата топка (било хандбална, футболна, волейболна, баскетболна или не дай си Боже от онези кафявите тежки кинезитерапевтични наблъскани с нещо подобно на сипица гюлета) е нещо лошо и вероятно контузващо. Не, че съм патологично шубе. Просто винаги съм гледала с недоверие на тези кръгли неща, макар да са в космическия епицентър на най-доходните спортове. Демек, колкото по-далеч от летящи топки - толкова по-добре.

Ракетните спортове също не ги усещах като да са за мен. Че какво по-стресиращо от летяща топка? Ами топка + една свистяща машина за самозащита, даваща ускорение на стрелващото се сферично нещо. Съзнанието ми винаги е рисувало апокалиптични картини на подути от синини хора, избити зъби, ярки цицини. Не е лесно да си развинтен откъм фантазии, май...

Та, не, че съм спряла да виждам топките като куршуми. И в никакъв случай няма да разказвам басни за геройското преодоляване на училищни комплекси. Да, някак все си мисля, че умереният, клонящ към 0 ентусиазъм към спорта се дължи на едно праисторическо усещане, характерно за женския пол, за дискомфорт да съм по шортички в "спортзала"-та. Скритата мисъл, че някой дори в тези предразполагащи към обръщане към себе си дейности стои отстрани и те оценява, макар и не-явно. Дискомфорт, който преминава през фаза на лек страх, а после акустира в силно убеждение, че "тая работа с физкултурата/спорта/тренировките не е за мен".

С времето намирах пристани в различни видове активности - фитнес, йога, спорадично колоездене, маратонско бягане. Да кажа, че нещо ме е задържало - ами не - максимум месец, после интересът рязко спадаше. Плуването, тичането и най-вече йогата бяха чудесни, но прекалено обърнати към вътрешното "аз". Оставаш насаме с мислите си - мантра и транспарант надвиснал над потните ми усилия за компенсиране на заседналия работен делник. За човек мислещ в 90% от времето си тия нещастни 10% отделени за "себе си" са последният отрязък континуум, който бих искала реално да посветя на мисленето. Затова с намигване отстрани, много любопитство и приятелско рамо започнах да ходя на скуош.


Ракетен спорт, летящо топче (загрято от играта), много търчане по корта, изкуствена бяла светлина в "аквариумите" (по логични обясними причини няма как в залите да има прозорци, но в има центрове където са се постарали максимално дневната светлина да не липсва на окото) - все минуси, които смирено скланят глави пред главния плюс - НЕ МОЖЕШ ДА МИСЛИШ. Дори да искаш естеството на играта просто не ти позволява да мислиш за друго, освен за играта. Отдадеш ли се на поредната доза самоанализ или анализ на околния социален, политически, бизнес и т.н. свят - просто възможността за нормални удари или разигравания става ну-ле-ва.


Така че страхотна игра, набираща все повече популярност. Елегантен начин да си изкараш от главата проблеми, мисли, неволи и житейски състояния. Страхът постопенно скланя глава пред необходимостта на съзнанието да се опразни от всеки сигнал за тревога. А биоритмите благодарно започват да работят в посока по-висок имунитет и приповдигнато настроение. Да, харесва ми, и то много :)

понеделник, март 2

Моята вечер с моите хора извън рамките

Понякога хубавите неща се случват внезапно... докато си приел, че вечерта ще бъде без изненади, позната и по-битово уютна. След работа. 18.30ч. Автобус. Задръстване. Магазин по списък. Прашна пътека към дома, светлините на прибиращия се град зад гърба ми. Печка, вечеря. Прегръдка.
Топло, мило и любимо... Но понякога е достатъчен един дяволит поглед от щуро другарче в офиса и вечерта кривва от спирката, пропуска автобуса и под ръмящия дъждец с тихи уморени, но развълнувани стъпки превзема нощната столица.

Витрина с мека светлина... Нека влезем! Само 'леко' отклонение от пътя.. само за малко... Да оплакнем очи, красиви платове и материи, луксът си личи от километри. Добре, за гледане пари не искат.. Спалното бельо ми е слабост. За 14 валентински февруари едни любими приятели се обясниха в любов с чаршафи, романтичната ми душа въздъхна тогава, а умът напомни 'де тез пари в средата на месеца. Нали разчупваме рамката, поемам въдух и влизам под логото Cama mia (итал. 'моето легло').

Красиво подредени полици, приятелски усмивки и ведро посрещане въпреки късния час.. Дали не затваряха? Не разбрах, поканиха ни сякаш се познаваме отдавна. Скептично огледах прилежно аранжираните по каталог стелажи, търсейки цената (няма как да е така мило без съответните стотици и хиляди, нали). Сега ще видиш, че не е за нас и ще си ходим. Да, ама не... Видях, огледах да няма грешка, не може да бъде, май ще поостанем. И не, не беше от промоционалния щанд. Да не би материите, знам ги тия изкуственяци от Китай, хич не ми говори.... Хммм, памук. Няколко вида. Дори Египетски. Неусетно се отпуснах и необременено почнах да избирам.



Красота, мекота, нежни десени.. Може и преди заплата да се кривне от бюджета, защо пък не! Довона съм, признавам си... Душата ми пърха от новото откритие на новото мое място, ръката ми гали нежната материя нямам търпение да се прибера и да покажа малкия си каприз. Видя ли, че беше супер! Хайде на по чаша вино! А може ли и суши?


Е какво пък, моя вечер си е!

петък, февруари 27

За приятните изненади и тортите в чаша

Винаги е приятно да правиш изненади за обичан човек.. особено кулинарни.. особено когато мама обожава френска селска торта!
Все така се случва, че готвя в промишлени количества. Почти съвсем нарочно.. така че и от мързеливия вариант на сладкото прованс творение останаха ингредиенти. Имам и прекрасни големи чаши, подарък от прекрасен приятел и колега, така че какво по-хубаво от импровизацията!

Затова предлагам един чудесен вариант за лек десерт, поднесен по ефектен начин.

Продукти

  • Блатове за торта Медовик (продават се в руските магазини Березка, Русский гастроном)
  • Цедено кисело мляко Бор Чвор
  • Заквасена сметана
  • Лъжица кафява захар
  • Пакетче ванилена захар
  • Настъргана кора от половин лимон
  • Сладко от боровинки
С телена бъркалка разбъркваме киселото мляко, сметаната, захарта, ванилията и лимоновата кора. натрошаваме един блат, покриваме с няколко парчета дъното на чашата, отгоре слагаме от млечния крем и слагаме 1 ч.л. сладко от боровинки. процедираме редувайки ингредиентите до изчерпване на продуктите. Завършваме с крем и сладко.

За финален штрих посипваме с филирани бадеми... Вкусен, ефектен и приказно лек десерт за любими хора.....

неделя, юни 9

Калинки за закуска :)

Закуската е едно от най-важните хранения за деня... А пък неделните такива са много повече от просто поемане на калории и енергия, направо са си ритуал. И въоръжени с това знание се впускаме да разнообразяваме дори най-баналния сандвич :)

Ето едни симпатични калинки, които не изискват много продукти, но пък са радост за окото и небцето. Идеята за тях циркулира из интернет-пространството.

Нужни са ви следните продукти:
  • филийки черен хляб
  • масло
  • филе сьомга пушено
  • чери домати
  • черно маслини без костилки
  • магданоз


Препичаме филийките, намазваме ги още топли с масло, разрязваме на половинки. Разпределяме филето сьомга отгоре. На всяка филийка поставяме магданоз. Разполовяваме чери доматчетата, а всяка половинка леко разрязваме, но не докрай, за да оформим крилата. Поставяме по една оформена половинка домат на всяка филийка. Разрязваме маслините на половинки и ги поставяме пред доматчетата. Точки на калинките оформяме от маслини.

Да ви е сладко :)