Понякога хубавите неща се случват внезапно... докато си приел, че вечерта ще бъде без изненади, позната и по-битово уютна. След работа. 18.30ч. Автобус. Задръстване. Магазин по списък. Прашна пътека към дома, светлините на прибиращия се град зад гърба ми. Печка, вечеря. Прегръдка.
Топло, мило и любимо... Но понякога е достатъчен един дяволит поглед от щуро другарче в офиса и вечерта кривва от спирката, пропуска автобуса и под ръмящия дъждец с тихи уморени, но развълнувани стъпки превзема нощната столица.
Витрина с мека светлина... Нека влезем! Само 'леко' отклонение от пътя.. само за малко... Да оплакнем очи, красиви платове и материи, луксът си личи от километри. Добре, за гледане пари не искат.. Спалното бельо ми е слабост. За 14 валентински февруари едни любими приятели се обясниха в любов с чаршафи, романтичната ми душа въздъхна тогава, а умът напомни 'де тез пари в средата на месеца. Нали разчупваме рамката, поемам въдух и влизам под логото Cama mia (итал. 'моето легло').
Красиво подредени полици, приятелски усмивки и ведро посрещане въпреки късния час.. Дали не затваряха? Не разбрах, поканиха ни сякаш се познаваме отдавна. Скептично огледах прилежно аранжираните по каталог стелажи, търсейки цената (няма как да е така мило без съответните стотици и хиляди, нали). Сега ще видиш, че не е за нас и ще си ходим. Да, ама не... Видях, огледах да няма грешка, не може да бъде, май ще поостанем. И не, не беше от промоционалния щанд. Да не би материите, знам ги тия изкуственяци от Китай, хич не ми говори.... Хммм, памук. Няколко вида. Дори Египетски. Неусетно се отпуснах и необременено почнах да избирам.
Красота, мекота, нежни десени.. Може и преди заплата да се кривне от бюджета, защо пък не! Довона съм, признавам си... Душата ми пърха от новото откритие на новото мое място, ръката ми гали нежната материя нямам търпение да се прибера и да покажа малкия си каприз. Видя ли, че беше супер! Хайде на по чаша вино! А може ли и суши?
Е какво пък, моя вечер си е!
Топло, мило и любимо... Но понякога е достатъчен един дяволит поглед от щуро другарче в офиса и вечерта кривва от спирката, пропуска автобуса и под ръмящия дъждец с тихи уморени, но развълнувани стъпки превзема нощната столица.
Витрина с мека светлина... Нека влезем! Само 'леко' отклонение от пътя.. само за малко... Да оплакнем очи, красиви платове и материи, луксът си личи от километри. Добре, за гледане пари не искат.. Спалното бельо ми е слабост. За 14 валентински февруари едни любими приятели се обясниха в любов с чаршафи, романтичната ми душа въздъхна тогава, а умът напомни 'де тез пари в средата на месеца. Нали разчупваме рамката, поемам въдух и влизам под логото Cama mia (итал. 'моето легло').
Красиво подредени полици, приятелски усмивки и ведро посрещане въпреки късния час.. Дали не затваряха? Не разбрах, поканиха ни сякаш се познаваме отдавна. Скептично огледах прилежно аранжираните по каталог стелажи, търсейки цената (няма как да е така мило без съответните стотици и хиляди, нали). Сега ще видиш, че не е за нас и ще си ходим. Да, ама не... Видях, огледах да няма грешка, не може да бъде, май ще поостанем. И не, не беше от промоционалния щанд. Да не би материите, знам ги тия изкуственяци от Китай, хич не ми говори.... Хммм, памук. Няколко вида. Дори Египетски. Неусетно се отпуснах и необременено почнах да избирам.
Красота, мекота, нежни десени.. Може и преди заплата да се кривне от бюджета, защо пък не! Довона съм, признавам си... Душата ми пърха от новото откритие на новото мое място, ръката ми гали нежната материя нямам търпение да се прибера и да покажа малкия си каприз. Видя ли, че беше супер! Хайде на по чаша вино! А може ли и суши?
Е какво пък, моя вечер си е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар