В името на Концертния живот…

Не мога да си кривя душата – скромният ми концертен опит е нищожен по сравнение с „ветерани”, посетили емблематични концерти, разтърсили страната ни (а и не само България) през изминалите, да кажем 20 години.. Но откъм слушане и чуване – съм постоянен нищо-не-отричащ нещо-търсач.

Още преди много години определих себе си като музикален клошар и ми е безкрайно уютно в тези рамки, които в моя случай означават тотално все поглъщащо приемане на музикални стилове. Слушам всичко от класическа музика през траш, ню уейв, псайтранс до джаз и блус.. Обожавам опера, балет, симфонични концерти, избухвам от кеф на рок фестивали и жадно попивам енергията от някоя етно-джаз-нещо си формация.

Но въпросът не е за мен, а за животът, който е много по-голям, и в който се случва да се организират концерти/респ. фестивали. За хората, които са не чули, 7-8 юли минаха под шапката на София Рокс с гривни-реклама на организатора и леко на босо предвид съпътстващите информационни и анти-потребителски издънки. За издънките темата е безкрайна – може да се почне от рекламни трикчета (промотиране на 2-дневен фестивал като 2 концерта с подгряващи групи, което някак стана 1 мега-концерт с двудневни подгряваници), през информационен идиотизъм (отпадането на участници да се споменава нейде с по едно изречение, вплетено в други новини) и финале гранде – упорити обвинения към фенове-публика-потребители-клиенти, които задружно затривали първо фестивалния, после концертния живот на страната с претенциите си…

Но, всеки си има право на мнение, дори когато то повече прилича на обилно омазване.

Искрено подкрепям хората, които са се почувствали ощетени и са решили да се опитат да си търсят правата. В крайна сметка комисии, съд, процедури – има кой да отсъди кой прав кой крив. Само ми остава горчивият привкус, как някой, който му е работа да организира забавления обижда хора, чието доверие и изгубил и съответно те не са му с нищо виновни нито длъжни.

Както и да е - аз отидох да се забавлявам, абстрахирайки се от всичко. Посетих и двата дни, скачах като за последно на 35-градусовата жега, припявах с пълно гърло каквото знаех, хванах мускулна треска от ръкопляскане, замечтано се отнесох на любимите емблематични балади… към това – искрено вярвах на всяко едно било то и театрално признание за уникалност на българските рок фенове от страна на изпълнителите. Защото ние сме наистина топла и великодушна публика, която всяка група би искала и би била горда да има на концертите си.

Групите, които бяха – бяха на ниво, от отношението и изпълненията им не съм се почувствала втора ръка зрител, напротив, бях окрилена. А когато фронтменът на KAISER CHIEFS дойде в моя сектор, на по-малко от метър от мен, пищях от кеф така, че може и на Централна гара да са ме чули (Да живее Рубе Рубе Рубеее о-о-о-о-о-о)..

Всеки едни изпълнител заслужава отделен пост, наистина.

SCAR SYMMETRY – чух каквото исках, само дето оригиналният вокал неописуемо ми липсва, както визуално така и вокално… еххх..

HEAVEN SHALL BURN – машини, и за пръв път виждам мошпит.

CLAWFINGER – прекрасни – бяхме най-големите и най-добрите и заявихме категорично, че всички ще правят каквото им кажем – оууу йееее :)

TRIVIUM – ммм, сладури, както си ги представях – силно влияние на Металика дори в контакта с публиката, тепърва тук ще ги дебнем с нетърпение и интерес.

UGLY KID JOE – ех, това грозно момче, изпълни ми мечтата да чуя Cat's in the Cradle на живо… Нищо, че дълго време мислех, че я пеят GNR хахахахах

WITHTIN TEMPTATION – ех, Шарон такъв глас извади на живо, че това е достойно за искрен поклон!!!

KAISER CHIEFS – великолепни, чудесни, вдъхновяващи… абе Рубето Руулс и тва е!!!

GUNS N' ROSES – е това си е сбъдната мечта отвсякъде, да го видя, да изпее всичките ми любими песни, задавайки тон за една замечтана визуализация. Да, не е на 20, нито на 30, да – гласът и здравето са платеният от Аксел звезден данък. Но той даде, даде на мен, на всички, които бяха там отворили сетивата си към приемане.

Та, в името на Концертния живот, се надявам да има професионално организирани концерти и фестове в бъдеще, защото го заслужавам, защото всеки един български фен го заслужава.

Подробни ревюта от Сайта за Праведна музика на двата дни тук и тук, както винаги обзорът на Катехизис се препокрива с моя.