Водолази и лодкари от всички страни – обединявайте се!

Мдааа и лодкар съм и водолаз съм, ама най-съм весело прясно-прясно бивше отпускарче с умерен тен (да живее фактор 50!!!), на чийто фон добре изпъкват бели зъби, поизсветляла коса и тук-таме по някоя драскотина, зажулено и синчица… Това последното за мен е съвсем типично – на когото са му пропуснали прощъпулника си има оправдание за кьопавостта цял живот!! Хахаха….

Май няма как човек да не е вдъхновен от почивка, особено ако е разнообразна, по индивидуален-личен вкус и съвсем в рамките на добрия тон – нито прекалено дълга (те такова животно не знам дали има..хахахаха) – нито прекалено кратичка (демек, докато се усетиш, че си отпуска да трябва да се връщаш към ежедневните дела).

Лодкарството: 3 дни на яз. Студен кладенец, 12 часа гребане, 1 ден и половина мускулна треска, ожулени колена – 2 броя, 0 изгаряния с навременната намеса на чудотворната смес свинска мас+невен. Тук искам да обърна внимание на следното.. който се качва за първи път да гребе е добре да знае, че от слънцезащитен крем имат екстремна нужда оголените бедра, колена и китки (рамената, лицето и татуси сме си свикнали да ги мажем и в града). Да, хората, които са си редовни на лодките – лежерно се отпускат и си се пекат равномерно, и лодките им се носят едно меко-меко по водата.. но аз като за пръв път стисках здраво греблото и си тактувах загребвания, ъгли на влизане на греблото във водата, натиск върху кръст/гръб, редях команди от типа „корекция на ъгъл, прав курс” абе прекрасно сефте на една неориентирана, но надъхана Юнга като мен… хахаха.. Безкрайно удоволствие и нямам търпение да греба отново – Реки, Рекички и Язовири, Дръжте се!!!

Екипировката е изключително важна - шапка, жилетка, дълга бяла риза - незаменима!!! очила и добро настроение :)

Водолазният курс: 30 мин инструктаж на суша, 15 мин инструктаж с екипировка във водата: тежести, летен водолазен костюм, жилетка, кислородна бутилка със сгъстен въздух, маска, гумени боти и плавници; научени подводни знаци – 9, време по дъното на морето – 40 минути, дълбочина 6-10м, снимки към 30 броя, одрани колена – 2 броя, сертификат P.A.D.I. с право за гмуркане на дълбочина до 12 м с инструктор. Уникално изживяване, наистина. Наслада, изненада, красота… и стъпка напред в преодоляването на лични страхове. За тези, които се гмуркат за първи път – спокойствие, само спокойствие, равномерно дишане и не си задържайте дъха; ушите заглъхват, но се оправят нещата като при летене със самолет – стискаш си носа и издишаш през него да се чуе леко пукане в ушите.

 

PS: това не е пионерският знак, а знак за акула хахахаха…

Сладоледен Чийзкейк и музика

Жега.. полепваща, тежка, покриваща минава през мен и оставя желание за прохлада. Трябва ми вятър, спешно. Заставам на течение на най-ветровитото място, разпервам ръце и крака, зажумявам с всички сили и отварям широко уста … Вече съм вятър, сливам се с него, той преминава през всяка моя клетка и продължава по пътя си, и аз заедно с него... Пада първата тежка капка дъжд на полуразтопения асфалт, не успява да се изпари докрай и следва втора… трета… надпреварват се коя първа да се разпръска на хиляди малки пръски върху жадната улица..

Poets of the Fall - Carnival of Rust

 

След малко няма и помен от пороя…

В горещите дни сладоледът ме призовава неустоимо… Най-много харесвам домашния, но има и по-мързеливи варианти. Този чийзкейк е чудесно решение, особено ако има и Бейлис под ръка. Вкусен, не-прекалено сладък, с приятен алкохолен послевкус. 

Сладоледен чийзкейк с Бейлис
Вдъхновение оттук

масло за удобно тесто

2 пакета чаени бисквити, орехи

За пълнежа:

2 опаковки Филаделфия

200 мл сметана

1 с.л. захар

1 литър ванилов сладолед, омекнал

200 мл ликьор Baileys

Внимателно разтопете маслото, смелете бисквити, намачкайте орехи – оформете тесто.

Извадете дъното на 20-сантиметрова разглобяема форма за кейк, покрийте го с парче опаковъчно фолио и отново сглобете формата. Застелете дъното с хартия за печене. Изсипете вътре бисквитената смес и я разпределете равномерно по дъното и стените, като я натискате, за да се уплътни.

 

Разбийте сиренето с миксер в голяма купа, добавете и захарта и разбийте отново до получаването на гладък крем. Сложете сладоледа в най-голямата си купа и започнете да добавяте сместа със сиренето, а след това ликьора, като бъркате постоянно до хомогенизиране. Накрая добавете разбитата на сняг сметаната.

Изсипете получената смес във формата и приберете сладкиша във фризера. Оставете го там поне 3 ч или до 1 месец, ако няма да го поднасяте веднага.

Извадете чийзкейка 20 мин преди поднасянето. Извадете го от формата с помощта на опаковъчното фолио, поръсете го с настърган шоколад или заливка по избор и поднесете.

 Да ви е прохладно :)

PS: Съвсем наскоро един много близък за мен човек помъдря с още една годинка. Катюшка, бъди много много щастлива! Наздраве с един Pink Russian...

За бонбоните с любов…и Svetlio And The Legends

Бонбони рядко купувам, но пък обичам да правя. Лесно е, не изисква кой знае какви продукти, а е много по-вкусно като си ги направиш сам. Бързо се изяждат и са чудесна компания за сутрешното-следобедното кафе.

Модифицирано Рафаело

• 25 обелени бадема
• подсладено кондензирано мляко
• кокосови стърготини
• натрошени вафлени кори или натурален корнфлейкс

В съд смесваме кокосовите стърготини, натрошените вафлени кори/корнфлейкс и кондензирано мляко до консистенция ,удобна за оформяне на топчета. Най-лесно е загребване с лъжичка, подпъхване на 1 белен бадем и оформяне на топче с навлажнени ръце.

Слагаме в чиния или хартийки и прибираме в хладилник.

Бонбони - импровизация

• ок. 60 г – стопено масло
• 2 пакета чаени бисквити-какао
• орехи
• стафиди, киснати в ром
• сок от 1 портокал

за заливка: шоколад черен разтопен на водна баня

От продуктите замесваме удобно за оформяне на топчета тесто. Всеки бонбон слагаме в хартиена чашка, прибираме в хладилник да стегне. Заливаме с по 1-2 ч.л. стопен черен шоколад – отново прибираме в хладилник.

И за финал - един любим изпълнител, който винаги носи шантаво настроение :) 

Svetlio And The Legends - Love Her Madly (The Doors cover) 

Малко парти меню…

Колкото и добре човек да готви идва момент да готви за повече от 4 човека.. И тогава трябва да прояви всякакви качества, които принципно не са баш съществени, когато готви за по-малко хора. Първо добиваш супер-сили - организационни, мисловни и физически. Обмисляш всичко, премисляш кой какви диети спазва, кой какво яде/не яде, да няма алергични; рисуваш схемки и си представяш как ще имаш Х дни за подготовка и разделяш чинно всички заготовки по дни. Но колкото и да си планирал идеални условия те просто не се получават, и най-често разбираш за това в последния момент. Какво се случва обикновено – Х дни стават на „няма никакво време за нищо, ако успея да си тегля една вода 2 минути преди да дойдат гостите ще е цяло чудо”.

Но както споменах по-горе вече имаме супер-сили, които са ни превърнали в не-хора, така че с лека реорганизация – всички са доволни, най-вече ние, които сме дори изкъпани (да живеят добрите безценни приятели, които могат да го играят домакини, докато си сушим косата хахахаха).

И към същността. Имаме цел – парти за 10 човека (в случая РД).

Първо – преглеждаме всички налични изпробвани оферти, които са подходящи, плюс сърчваме набързо в блогове/сайтове, които следим (в случая благодаря на Йоана, Ирина, Гладната акула, Йоли, Good Food, сп. Меню).

Второ си съставяме меню и план за готвене.

Трето падат ни от небето помагачи, които правят коктейли, мият чинии и запретваме ръкави.

Пастет от сушени домати

•  400 мл вряла вода
• 80 г сушени домати
• 80 г обезкостени маслини
• 1 печена червена чушка
• 1 стрък босилек
• 1 с. л. лимонов сок
• 1 с. л. зехтин

Сушените домати се заливат с водата и се оставят за 15 минути, докато омекнат. Отцеждат се като се запазват 200 мл. от водата в която са киснали.

Пасират се всички съставки без зехтина. Пасират се и след това се добавя зехтина и се подправя на вкус. Не сложих сол, защото и доматите и маслините са достатъчно солени.

Песто

• 80 г мариновани в зехтин сушени домати
• 60 г сурови ядки слънчоглед
• 80 г пресен босилек
• 200 мл зехтин
• 1 скилидка чесън
• 40 г настърган пармезан

Доматите се отцеждат от зехтина. Заедно с чесъна и босилека се пасират. Добавят се пармезана, кедровите ядки и малко от зехтина. Отново се пасират. Докато робота работи се добавя по малко останалият зехтин. Накрая сосът се подправят на вкус. Аз не сложих сол.

С едно тесто Крекери и Кошнички за тарталети

• 50 г грис (6 с.л.)
• 2 с.л. мед
• 100 мл зехтин
• 600 грама брашно
• 1 с.л. бакпулвер
• сол

Заливаме с около 200 мл кипяща вода царевичния грис и оставяме за пет минути да омекне и набъбне. Добавяме зехтина и меда и разбъркваме добре.

В друг съд изсипваме пресятото брашно, солта и бакпулвера и добавяме в тях сместа с грис. Разбъркваме добре, като постепенно добавяме около 100 мл студена вода и омесваме с ръка до тесто. Месим, докато стане гладко и го оставяме да постои поне 15 мин. Междувременно загряваме фурната на 180°С.

Разточваме тестото тънко и изрязваме с чаша или друго крекерите, режем и кръгчета за тарталети. Крекерите нареждаме в покрита с хартия тава, намазваме ги отгоре с четчица със студена вода и наръсваме със сол, подправки. Тестото във формите са тарталетите надупчваме с вилица. Печем за около 8-9 минути, докато се зачервят.

Дип сьомга за тарталетите

• 100 г пушена сьомга
• 4-5 лъжици крем сирене
• 2-3 лъжици заквасена сметана

Пасираме всичко заедно, добавяме сметана или крем сирене на вкус. Те са без снимка - просто не останаха :)

Банички постни

• точени кори за баница
• 2 с. л. зехтин
• 2-3 картофа настъргани
• лук на вкус
• 1 ч. ч. зеле, нарязано на тънки ивици
• 1 морков, настърган
• 2 с. л. магданоз
• 1 с. л. лютеница
• подправки на вкус
• 1 яйце за намазване
• суров слънчоглед за поръсване

В загретия зехтин се запържва лукът. Добавят се картофите, морковът.

След още 2 мин се слага зелето. Всичко се подправя, сваляме от котлона и оставяме да изстине.

Всяка кора за баница се намазва леко със зехтин, слага се плънка и се завива на руло. Нарязва се на банички дълги около 10 см, които се намазват с разбитото яйце и се поръсват с ядките. Слагат се да се пекат във фурна, загрята до 200°С, докато порозовеят.

Банички с шунка

• кори за баница
• кетчуп
• шунка на кубчета
• кашкавал на кубчета
• топено сирене
• 1 яйце за намазване
• суров слънчоглед за поръсване

Всяка кора за баница се намазва леко с кетчуп, слага се шунка, кашкавал, топено сирене и се завива на руло. Нарязва се на банички дълги около 10 см, които се намазват с разбитото яйце и се поръсват с ядките. Слагат се да се пекат във фурна, загрята до 200°С, докато порозовеят.

Пилешко филе корнфлейкс

• пилешко филе на парчета
• майонеза, разбита с вилица на крем, подправена на вкус
• натурален корнфлейкс натрошен на ситно и галета 1 към 1
• пармезан настърган, на вкус

Загряваме фурната на 200°С.

Пилешкото овалваме първо в майонезата, после в панировката от корнфлейкс, галета и пармезан. Подреждаме в тава, покрита с хартия за печене. Печем 12-15 мин, но не повече.

Бонбони от яйчен пастет

• сварени яйца
• сирене
• масло
• подправки на вкус
• за овалване - зелени подправки, ядки, сусам

Яйцата намачкваме с маслото и сиренето, слагаме в хладилки леко да стегне за да ни е удобно да оформим топчета. Всяко топче овалваме в подправки, или ядки или сусам.

Voilà!

В името на Концертния живот…

Не мога да си кривя душата – скромният ми концертен опит е нищожен по сравнение с „ветерани”, посетили емблематични концерти, разтърсили страната ни (а и не само България) през изминалите, да кажем 20 години.. Но откъм слушане и чуване – съм постоянен нищо-не-отричащ нещо-търсач.

Още преди много години определих себе си като музикален клошар и ми е безкрайно уютно в тези рамки, които в моя случай означават тотално все поглъщащо приемане на музикални стилове. Слушам всичко от класическа музика през траш, ню уейв, псайтранс до джаз и блус.. Обожавам опера, балет, симфонични концерти, избухвам от кеф на рок фестивали и жадно попивам енергията от някоя етно-джаз-нещо си формация.

Но въпросът не е за мен, а за животът, който е много по-голям, и в който се случва да се организират концерти/респ. фестивали. За хората, които са не чули, 7-8 юли минаха под шапката на София Рокс с гривни-реклама на организатора и леко на босо предвид съпътстващите информационни и анти-потребителски издънки. За издънките темата е безкрайна – може да се почне от рекламни трикчета (промотиране на 2-дневен фестивал като 2 концерта с подгряващи групи, което някак стана 1 мега-концерт с двудневни подгряваници), през информационен идиотизъм (отпадането на участници да се споменава нейде с по едно изречение, вплетено в други новини) и финале гранде – упорити обвинения към фенове-публика-потребители-клиенти, които задружно затривали първо фестивалния, после концертния живот на страната с претенциите си…

Но, всеки си има право на мнение, дори когато то повече прилича на обилно омазване.

Искрено подкрепям хората, които са се почувствали ощетени и са решили да се опитат да си търсят правата. В крайна сметка комисии, съд, процедури – има кой да отсъди кой прав кой крив. Само ми остава горчивият привкус, как някой, който му е работа да организира забавления обижда хора, чието доверие и изгубил и съответно те не са му с нищо виновни нито длъжни.

Както и да е - аз отидох да се забавлявам, абстрахирайки се от всичко. Посетих и двата дни, скачах като за последно на 35-градусовата жега, припявах с пълно гърло каквото знаех, хванах мускулна треска от ръкопляскане, замечтано се отнесох на любимите емблематични балади… към това – искрено вярвах на всяко едно било то и театрално признание за уникалност на българските рок фенове от страна на изпълнителите. Защото ние сме наистина топла и великодушна публика, която всяка група би искала и би била горда да има на концертите си.

Групите, които бяха – бяха на ниво, от отношението и изпълненията им не съм се почувствала втора ръка зрител, напротив, бях окрилена. А когато фронтменът на KAISER CHIEFS дойде в моя сектор, на по-малко от метър от мен, пищях от кеф така, че може и на Централна гара да са ме чули (Да живее Рубе Рубе Рубеее о-о-о-о-о-о)..

Всеки едни изпълнител заслужава отделен пост, наистина.

SCAR SYMMETRY – чух каквото исках, само дето оригиналният вокал неописуемо ми липсва, както визуално така и вокално… еххх..

HEAVEN SHALL BURN – машини, и за пръв път виждам мошпит.

CLAWFINGER – прекрасни – бяхме най-големите и най-добрите и заявихме категорично, че всички ще правят каквото им кажем – оууу йееее :)

TRIVIUM – ммм, сладури, както си ги представях – силно влияние на Металика дори в контакта с публиката, тепърва тук ще ги дебнем с нетърпение и интерес.

UGLY KID JOE – ех, това грозно момче, изпълни ми мечтата да чуя Cat's in the Cradle на живо… Нищо, че дълго време мислех, че я пеят GNR хахахахах

WITHTIN TEMPTATION – ех, Шарон такъв глас извади на живо, че това е достойно за искрен поклон!!!

KAISER CHIEFS – великолепни, чудесни, вдъхновяващи… абе Рубето Руулс и тва е!!!

GUNS N' ROSES – е това си е сбъдната мечта отвсякъде, да го видя, да изпее всичките ми любими песни, задавайки тон за една замечтана визуализация. Да, не е на 20, нито на 30, да – гласът и здравето са платеният от Аксел звезден данък. Но той даде, даде на мен, на всички, които бяха там отворили сетивата си към приемане.

Та, в името на Концертния живот, се надявам да има професионално организирани концерти и фестове в бъдеще, защото го заслужавам, защото всеки един български фен го заслужава.

Подробни ревюта от Сайта за Праведна музика на двата дни тук и тук, както винаги обзорът на Катехизис се препокрива с моя.