В името на Концертния живот…

Не мога да си кривя душата – скромният ми концертен опит е нищожен по сравнение с „ветерани”, посетили емблематични концерти, разтърсили страната ни (а и не само България) през изминалите, да кажем 20 години.. Но откъм слушане и чуване – съм постоянен нищо-не-отричащ нещо-търсач.

Още преди много години определих себе си като музикален клошар и ми е безкрайно уютно в тези рамки, които в моя случай означават тотално все поглъщащо приемане на музикални стилове. Слушам всичко от класическа музика през траш, ню уейв, псайтранс до джаз и блус.. Обожавам опера, балет, симфонични концерти, избухвам от кеф на рок фестивали и жадно попивам енергията от някоя етно-джаз-нещо си формация.

Но въпросът не е за мен, а за животът, който е много по-голям, и в който се случва да се организират концерти/респ. фестивали. За хората, които са не чули, 7-8 юли минаха под шапката на София Рокс с гривни-реклама на организатора и леко на босо предвид съпътстващите информационни и анти-потребителски издънки. За издънките темата е безкрайна – може да се почне от рекламни трикчета (промотиране на 2-дневен фестивал като 2 концерта с подгряващи групи, което някак стана 1 мега-концерт с двудневни подгряваници), през информационен идиотизъм (отпадането на участници да се споменава нейде с по едно изречение, вплетено в други новини) и финале гранде – упорити обвинения към фенове-публика-потребители-клиенти, които задружно затривали първо фестивалния, после концертния живот на страната с претенциите си…

Но, всеки си има право на мнение, дори когато то повече прилича на обилно омазване.

Искрено подкрепям хората, които са се почувствали ощетени и са решили да се опитат да си търсят правата. В крайна сметка комисии, съд, процедури – има кой да отсъди кой прав кой крив. Само ми остава горчивият привкус, как някой, който му е работа да организира забавления обижда хора, чието доверие и изгубил и съответно те не са му с нищо виновни нито длъжни.

Както и да е - аз отидох да се забавлявам, абстрахирайки се от всичко. Посетих и двата дни, скачах като за последно на 35-градусовата жега, припявах с пълно гърло каквото знаех, хванах мускулна треска от ръкопляскане, замечтано се отнесох на любимите емблематични балади… към това – искрено вярвах на всяко едно било то и театрално признание за уникалност на българските рок фенове от страна на изпълнителите. Защото ние сме наистина топла и великодушна публика, която всяка група би искала и би била горда да има на концертите си.

Групите, които бяха – бяха на ниво, от отношението и изпълненията им не съм се почувствала втора ръка зрител, напротив, бях окрилена. А когато фронтменът на KAISER CHIEFS дойде в моя сектор, на по-малко от метър от мен, пищях от кеф така, че може и на Централна гара да са ме чули (Да живее Рубе Рубе Рубеее о-о-о-о-о-о)..

Всеки едни изпълнител заслужава отделен пост, наистина.

SCAR SYMMETRY – чух каквото исках, само дето оригиналният вокал неописуемо ми липсва, както визуално така и вокално… еххх..

HEAVEN SHALL BURN – машини, и за пръв път виждам мошпит.

CLAWFINGER – прекрасни – бяхме най-големите и най-добрите и заявихме категорично, че всички ще правят каквото им кажем – оууу йееее :)

TRIVIUM – ммм, сладури, както си ги представях – силно влияние на Металика дори в контакта с публиката, тепърва тук ще ги дебнем с нетърпение и интерес.

UGLY KID JOE – ех, това грозно момче, изпълни ми мечтата да чуя Cat's in the Cradle на живо… Нищо, че дълго време мислех, че я пеят GNR хахахахах

WITHTIN TEMPTATION – ех, Шарон такъв глас извади на живо, че това е достойно за искрен поклон!!!

KAISER CHIEFS – великолепни, чудесни, вдъхновяващи… абе Рубето Руулс и тва е!!!

GUNS N' ROSES – е това си е сбъдната мечта отвсякъде, да го видя, да изпее всичките ми любими песни, задавайки тон за една замечтана визуализация. Да, не е на 20, нито на 30, да – гласът и здравето са платеният от Аксел звезден данък. Но той даде, даде на мен, на всички, които бяха там отворили сетивата си към приемане.

Та, в името на Концертния живот, се надявам да има професионално организирани концерти и фестове в бъдеще, защото го заслужавам, защото всеки един български фен го заслужава.

Подробни ревюта от Сайта за Праведна музика на двата дни тук и тук, както винаги обзорът на Катехизис се препокрива с моя. 

Торта с три муса и блат от шамфъстък

Има дни, когато е хубаво да има торта в хладилника.. то май всеки ден е такъв, но по поводи – например за Рожден Ден, си е направо задължително. Отдавна избягвам купешките торти. Оставяме настрана продуктите, които слагат, съхранението, сроковете на годност и прочие. Чисто вкусово не ми харесват от много време. Или са ми много сладки, или прекалено сиропирани, или сухи, или със странно покритие, което като злоядо дете избутвам към края на чинията.

Не ми тежи да готвя торти, малко тежи да се мият съдове и форми, но с отзивчиви помагачи, които биват възнаградени с по едно екстра-парче, и този досаден момент минава като песен.

Отвън прилича само на шоколадова торта, но...

Тортата е вдъхновена изцяло от талантливата Ирина Купенска, която безспорно е един от най-възхитителните фууд-блогъри в Интернет пространството. 

... имаме приятно открояващи се пластове

Продукти:

Блат с шамфъстък:

• 40г суров шамфъстък
• 40г пудра захар
• 2 жълтъка + 1 яйце
• 1 белтък
• щипка сол
• 70г захар
• 30г брашно

Баварски крем с кайсии:

• 150г почистени кайсии, пасирани (около 4 големи кайсии без костилките)
• 1 чаена лъжица желатин
• 1 жълтък
• 25г захар
• 60мл прясно мляко
• 60мл животинска сметана, неподсладена

  
Мус с бял шоколад:

• 1/2 чаена лъжица желатин
• 1 супени лъжици вода
• 100г бял шоколад
• 50мл прясно мляко
• 100мл животинска сметана, неподсладена

  
Черен шоколадов мус:

• 1 чаена лъжица желатин
• 2 супени лъжици вода
• 100г млечен шоколад
• 100г черен шоколад (мин. 60% какаово съдържание)
• 100мл пълномаслено прясно мляко
• 300мл животинска сметана, неподсладена

Прекрасно сбалансиран вкус...

Блат

Фурната се загрява на 210°C.
Форма с размер Ø ~22см се покрива с хартия за печене.
Шамфъстъкът се смила фино и се смесва в купа заедно с пудрата захар, жълтъците и цялото яйце. Белтъкът се разбива с шипка сол и постепенно към него се добавя захарта. Разбиват се до получаването на гъст крем. Добавят се на 2-3 пъти към сместа от шамфъстък и яйца и внимателно се разбъркват, за да не спадне белтъкът.
Брашното се пресява отгоре и се разбърква леко с шпатула, докато сместа стане хомогенна.
Тестото се разпределя равномерно в подготвената форма и повърхността се изравнява.
Пече се около 10 минути, или докато клечка, забита в средата, излезе суха.
Изважда се от фурната и се оставя да се охлади напълно върху решетка.

Крем от кайсии

Желатинът се разтваря в 2 супени лъжици вода и се оставя да набъбне.
Жълтъкът се разбива със захарта, докато побелее.
Прясното мляко се загрява и се излива на тънка струя към разбития жълтък. Сместа се връща отново на котлона и се готви още 3-4 минути при непрекъснато бъркане, докато започне да се сгъстява. Отстранява се от котлона и към нея се добавя набъбналия желатин и се разбърква енергично, за да се разтопи.
Добавят се и пасираните кайсии и сместа се оставя да се охлади на стайна температура.
Студената сметана се разбива до меки върхове и се смесва с яйчно-кайсиения крем.

Мус с бял шоколад
Желатинът се разтваря във водата и се оставя да набъбне.
Шоколадът се нарязва на много дребни парчета и се поставя в купа. Прясното мляко се слага на котлона да заври. Отстранява се от огъня и в него се изсипва желатина. Разбърква се, до пълното му стопяване. Горещото мляко с желатина се изсипват при шоколада и се разбъркват до получаването на хомогенна смес. Оставя се да се охлади.
Студената сметаната се разбива до меки върхове и се прибавя на 3-4 пъти към сместа като се разбърква внимателно с шпатула.

Мус с черен шоколад
Желатинът се разтваря във водата и се оставя да набъбне за 5 минути.
Шоколадът се нарязва на много дребни парчета и се поставя в купа.
Прясното мляко се слага на котлона да заври. Отстранява се от огъня и в него се изсипва желатина. Разбърква се, до пълното му стопяване.
Горещото мляко с желатина се изсипват при шоколада, изчаква се около 30 секунди, след това се разбърква, до получаването на хомогенна смес. Оставя се да се охлади леко.
Студената сметаната се разбива до меки върхове и се прибавя на 3-4 пъти пък шоколада. Разбърква се нежно и внимателно, с помощта на шпатула.

Сглобяване

От блата се изрязва с ринг форма Ø ~18см, формата се облепя с хартия за печене. Това се прави, за да бъде изваждането на тортата по-лесно.
Върху блата се разпределя баварския крем с кайсии и се прибира в хладилник за поне час, или докато кремът стегне.
След това отгоре се слага белият шоколадов мус и отново се прибират в хладилника, за да стегне напълно.
Тортата се изважда внимателно от ринга и се поставя във форма Ø ~22см, върху подходяща подложка.
Отново страните се облепят с хартия за печене.
След като формата се центрира около тортата, се излива черният шоколадов мус, така че да се стече по стените на десерта и да го покрие изцяло.
Тортата отново се прибира в хладилника да стегне.

Леко като мус, опияняващо като шоколад...

 Да обобщим - всяко усилие (най-често нощно) си заслужава в името на крайния вкусен резултат с любимия ми завършек "ммм" :) ...

Четвърт век или колко е важно да има закуска

Няма да пресмятам колко време не съм писала, шаблонът на Блогър успешно прави това вместо мен… а вече имам и удобното извинение, че паметта ми изневерява с годинките, които се води, че били напредвали и бла бла бла…

 Времето е относително понятие, и блогът е явно нещо като машина на времето – да ми припомни кога какво съм правила и какво не съм, плюс да ме подсетят колко още мога… хахаха. Най-важното от последните месеци е:

- не ми липсваше желание да готвя

- леко и с усмивка стъпих на възрастовото стъпалце „one step closer to the adulthood” и се мандахерцам из четвъртвечието

- готвих немалко, част от нещата ще публикувам тук с трепет и гордост

И сега към най-важното – Закуската. Най-важното хранене за деня, това дето егоистично трябва да поемеш самосиндикално и т.н. Тази закуска е дело на малкото ми пораснало сестриче.

Все неща които много обичам – препечени филийки черен хляб с кашкавал и луканка; салата с домати, краставици, маслини и сирене и разбира се – КЕЧАААППП!!!

Колко е хубаво денят ти да започне лежерно с вкусна закуска...

 Пис, още огладнявам като се сетя за този ден :)

Соленки

Всеки търси най-сполучливата рецепта, проверена, изпитана, с винаги успешен резултат. Дори понякога откриваме книги, блогове, предавания на Майстори на кулинарното изкуство, при които „няма грешка” – каквото да приготвиш под тяхната веща инструкция се получава.

Такъв признат авторитет за мен е Пенка Чолчева. Книгите й са истинска наслада и улеснение, както за начинаещи, така и за „напреднали” кулинари-аматьори. Май имам почти всичките й книги, признавам, често си ги чета просто за удоволствие.

Приядоха ми се соленки – приготвих по една от нейните рецепти, леко добавих аромат и се получиха прекрасни.

Опитайте – вкусни, лесни, ароматни…

Продукти:

• 1 чаша мазнина (имах мас и малко масло)
• 1 чаша натрошено сирене
• ½ чаша кисело мляко
• 1 ч.л. сода за хляб
• 1 ч.л. сол
• 1 ч.л. стрит сух босилек
• брашно за тесто, удобно за разточване
• 1 яйце за намазване
• ленено семе, сусам за поръсване

 Фурната загряваме на 180 С (160 С с вентилатор)

От продуктите замесваме тесто, удобна за разточване. Разделяме тестото на 2 топки. Всяка питка точим на кора с дебелина ½ см.

Режем с нож пръчици 8–10 см дълги и широки 1½ см. Нареждаме ги в застлана с хартия за печене тава, мажем с яйце, ръсим с ленено семе или сусам и печем до зачервяване.

 Приятни вкусни и лесни за приготвяне :)

Щрудел с ябълки

Щруделите са истинска феерия от вкусове – с ябълки, орехи, захар.. или с вишни, череши… вкусотия! Този щрудел е много сполучлив и изключително хрупкав. Докато ви се намират ябълки – грабвайте корите за баница :)

Продукти

5-6 обелени и настъргани ябълки

1 с.л. грис

1-2 шепи стафиди (бели и тъмни)

1-2 шепи накълцани орехи

пакет фини кори за баница

85 гр разтопено масло

Загряваме фурната на 180 С (160 С с вентилатор)

При настърганите ябълки слагаме стафидите и лъжицата грис, разбъркваме добре.

Разстиламе корите за баница. Първата намазваме с масло и поръсваме с кафява захар. Отгоре слагаме втора кора, намазваме с масло. Поръсваме с орехите.

Слагаме отгоре третата кора, намазваме с масло и сипваме от ябълковата плънка. Навиваме на руло, намазваме отгоре с масло, слагаме в тавичка.

Процедираме така докато ни свърши плънката. На мен ми се получиха две големи рула. По желание можем да навием рулата и в кръг.

Печем до хрупкава коричка. Вадим от фурната и поръсваме с пудра захар.