Подарък за Рожден ден или когато се поръча Tiramisu

Както вече казвах неведнъж, готвенето по молба на обичан човек е огромна радост и щастие за мен. Със сигурност се вълнувам повече от „поръчителя”, премислям с дни какво кога ще купя, подбирам продуктите, после вкарвам щипка въображение и се получават реакции по скалата на гурме удоволствието между "ммм-любимото ми", "мммм-мням" и учестено кимане с глава (последната реакция ми е много любима и винаги с нетърпение и затаен дъх чакам дали ще се случи). Tiramisu е от десертите, които обират овациите. Щом Н. си го поръча като торта за Рождения ден - направо си е в Топ 5!

Tiramisu е уникален - ароматен, сочен, кремообразен той гъделичка всички сетива. Не е прекалено сладък (или поне аз не го правя толкова сладък).

Tiramisu е класика, но класиката е относително понятие, когато готвя. В оригиналната рецепта (съгласно това, което съм изчела и получила като превод от италиански) се използват сурови белтъци – е, аз си ги спестявам и грижливо ги отделям за следващо готвене (ореховки, целувки, кекс, омлет и др.). Вместо пропуснатите белтъци не добавям разбита на сняг течна сметана, стига ми плътността на получения крем от сабайон и маскарпоне (идеята за крем Сабайон преди много време дойде от блога В кухнята на моето семейство). Понякога заменям бялата захар с кафява, което придава на крема съвсем лек карамелен цвят. Количеството бишкоти зависи от размера на правоъгълната тава (моята е приблизително 35х20 см), обикновено купувам голяма опаковка, остава ми 1/4 от количеството, което после използвам за други десерти. Старая се всеки път да използвам традиционното за десерта вино Марсала (намирам го най-често в Пикадили), ако случайно няма го заменям с ром.

Продукти

за крем Сабайон:

• 4 големи жълтъка
• 100 гр захар
• 120 мл вино Марсала (или ром)

• 1 кутия маскарпоне (500 гр)
• 20-24 бишкоти Савоярди

 за напояване на бишкотите: 150 мл силно кафе, 100 мл вино Марсала (или ром); 1-2 с.л. захар

• какао на прах за поръсване при поднасяне

Прави се силно кафе и в него се разтваря захарта, след като леко изстине сипваме виното.

За крема Сабайон разбиваме жълтъците със захарта до побеляване. Слагаме на водна пара, добавяме виното и бъркаме непрекъснато с шпатула или бъркалка докато се сгъсти. След като е готов съдът със Сабайон се слага в друг съд със студена (ледена) вода. Бъркаме до охлаждане.

Разбиваме отделно маскарпонето с телена бъркалка, добавяме охладения Сабайон, разбъркваме добре.

В правоъгълна тава редим един ред бишкоти, които предварително сме топнали за секунда в овкусеното с вино и захар кафе. Покриваме реда с крем и отгоре редим втори ред бишкоти, също предварително потопени в кафе. Покриваме с крем. Покриваме тавата с прозрачно фолио и слагаме в хладилник (най-добре да престои една нощ). Преди да сервираме поръсваме с какао.

P.S.: Н. определено разбира от десерти… и не само ;)

За обичан човек - Пълнозърнест сладиш с вишни

Готвенето за обичан човек винаги е удоволствие. Тези дни ми се събраха „поръчки” за много обичани и близки за мен хора. На един много специален за мен човек посвещавам този пост :)

Тъй като тя много обича вишни (даже по думите й ги обожава) – нямах съмнение какъв плод да избера. Сладкишът е пълнозърнест и с кафява захар – много удачен вариант, ако на някого му се яде нещо ново, сладко и вишнево.

Продукти

• 150 гр меко масло
• 200 гр пудра захар (кафява или бяла захар по избор)
• 250 мл топло прясно мляко
• 3 яйца (жълтъците отделени от белтъците)
• 1 пак. бакпулвер
• 250-300 гр брашно (бяло или пълнозърнесто по избор)
• настъргана лимонова кора
• ванилия
• вишни, почистени от костилките (пресни или замразени)

Загряваме фурната на 180 С (160 С с вентилатор)

Маслото се разбива със захарта на крем. Добавяме капка по капка топлото прясно мляко. 1 по 1 добавяме жълтъците, настърганата лимонова кора, ванилията.

Белтъците разбиваме на сняг, прибавяме внимателно към яйчено-маслената смес. Накрая добавяме на части пресятото с бакпулвер брашно. Внимателно разбъркваме, изсипваме в намаслена тава (моята е с Ø ~ 28 см).

Ако вишните са замразени, слагаме ги в купа и поръсваме с малко брашно, колкото да се овалят добре (това се прави за да не потънат много плодовете).

Подготвените вишни подреждаме върху тестото.

Печем около 30 мин (готовността на сладкиша проверяваме с дървена клечка).

Вкусен сладкиш с ароматни вишни, карамелен дъх от кафявата захар и нюанс на семена от пълнозърнестото брашно.

2 Hours of Pure Pleasure – Part II… "Многошоколадови" мъфини :)

Както писах в предишния пост – музиката и готвенето за мен са неразделно свързани. А какъв по-подходящ начин да изразя усещанията си след чудесния концерт от едни много много много шоколадови мъфини. 

Не съм ярък представител на шокохолизма, по-скоро съм рошав представител, както би казал Н. :) Доста традиционно подхождам към видовете шоколад - белият не ми е фаворит, предпочитам черен и по-рядко млечен. Та мъфините исках да са лесни, ароматни и с изразено шоколадов вкус.

Тези дни попаднах на идеалната за целта рецепта от прекрасния блог на Ивейн. С леки промени получих страхотен резултат.

Продукти:

• 3 яйца
• сокът от 1 портокал
• 200 гр течен шоколад
• 10-12 с.л. брашно

Загряваме фурната на 170 С (150 С с обдухване).

В тава за мъфини (12 гнезда) поставяме хартиени кошнички.

Разбиваме яйцата добре с телена бъркалка, добавяме портокаловия сок. Изсипваме постепенно течния шоколад. Добавяме брашното лъжица по лъжица.

Изсипваме в гнездата за мъфини.

Печем 20 мин, следим да не се препекат, тъй като може да станат твърди. 

Малко съставки, прекрасен наситен "многошоколадов" :) вкус без да е прекалено сладко!

 PS: Лесна рецептата, разкошен вкус и свършват много много бързо...

2 Hours of Pure Pleasure - Part I

 Талантът, според мен, е нещо което се дава свише, дали ще се развие или не – времето и животът определя. Някои хора се раждат с дарбата да пеят. Казвам дарба, защото да накараш с гласа си стотици, хиляди хора да затаят дъх и да почувстват с настръхналата си кожа всеки тон – е истинска магия. Има гласове, които сякаш не идват от нашия, материалния свят, някои ги наричат космически, неземни, вълшебни.. Често са посланици на идеи, култури, традиции…

Има един глас, който наричат "Гласа на мира" – този на Ноа. 

Ноа, сн. View Sofia

Онзи ден (бел.авт. 20 септември 2011 г.) в Зала 1 на НДК аз и още десетки хора бяхме запленени от две невероятни певици – израелката Ноа и палестинката с български произход Мира Ауад.

Мира, сн. Mira Awad.com

Невероятни изпълнителки, на моменти ми беше трудно да повярвам, че наистина  съм част от този професионален, вълнуващ и различен спектакъл. Дълго след концерта си мислех – ето какво правят истинският талант и премереният професионално подбран акомпанимент. Също както в готвенето – добре дозираните, недоминиращи подправки открояват истинският, чист вкус

Ноа и Мира пяха на арабски, български, английски и иврит. Прекрасно подбраният сетлист от балади, традиционни за арабската и еврейската култури мелодии и ритми, изключителни акапелни изпълнения.

Първа излезе темпераментната Мира в огнено червена рокля. Трогателно, мило и на чист български благодари на семейството си и публиката за подкрепата.

Мира, сн.INews

В началото на изпълнението си Ноа покани публиката да се приближи към сцената, за да бъде преживяването ни по-интимно. С огромна радост насядахме на земята в оркестрината, ръкопляскахме, повтаряхме думите на босоногата певицата, облечена в романтична бяла рокля.

Ноа и Гил Дор, сн.INews

Честно, усмивката и замечтаното хипнотизирано изражение не слизаше от лицето ми. Ноа сменяше микрофона с конгите, а когато превърна тялото си в ударен инструмент (пееше, акомпанирайки си с пляскане по деколтето между шията и гърдите) – всички ахнахме, та гласът й не трепна! Така изпълни стара йеменска песен, която знае от дете. Пееки благодари на организаторите и персонала, ангажиран с провеждането на концерта.

Мира и Ноа пяха в дует някои от най-известните си песни, а първят бис - култовата песен на Beatles с рефрен - "We can work it out" ни накара да танцуваме и пеем заедно с изпълнителките.

Ноа и Мира, сн.INews

Не усетих как минаха два часа... Два часа неподправено удоволствие!

Аромат на Печени домати и гора

Харесвам сушените домати, тяхната сладост и печено-карамелен аромат, но подготовката на сушени домати изискват време (не, че не правя изобщо, но доста рядко). В нас доматите определено са на почит. Обмислях една есенна рецепта и реших, че сушените домати като вкус идеално й пасват, но пък са „по-сухи”, отколкото бих искала. Съвсем наскоро, обаче попаднах на рецепта в прекрасния блог Вкусно с Йоли (неведнъж съм приготвяла рецепти от там и винаги с успех). Точно каквото ми трябваше – печен аромат, карамелена коричка и премерена сочност.

Добавянето на розмарин обогати феерията от вкусове и лек иглолистен нюанс.

Продукти

• разполовени дребни градински домати, почистени от семките
• розмарин
• сол
• зехтин
• кафява захар за поръсване

Загряваме фурната на 200 С (180 С с вентилатор).

Разполовените домати нареждаме в тавичка застлана с фолио. Поръсваме с подправките, захарта (доматите, които имах бяха домашни градински, толкова сладки, че захарта, която добавих беше съвсееем малко) и зехтина.

Печем до получаване на загар.

Подходящи са за салати, предястия, ордьоври, вкусни са и като добавка към ястия.