Кюфтета на фурна със зеленчуков доматен сос

Оптимизацията и простичките решения в кухнята към които се стремя ежедневно ме вдъхновяват да се придържам към лесни рецепти, отнемащи минимално време.

Кюфтенца с телешка кайма и нахут в доматен зеленчуков сос на фурна

- телешка кайма

- консерва сварен нахут

- вегета, подправки на вкус

- доматен сос със зеленчуци*

Телешката кайма се омесва с отцедения нахут, подправки и малко вода за еднородна смес. Ползвам пресата за пюре за по-лесно. Оформям кюфтета и ги слагам в леко намазнена тава.

Запичам леко на 200 градуса за 15 минути и добавям зеленчуковия сос. Разреждам с гореща вода, като сипвам до средата на височината на кюфтетата.

Печем до редуциране на течността.

* За соса

Сосът в този случай е обиране на наченати буркани лютеница, доматено пюре, захар, черен пипер и сол на вкус. Добавих нарязани тиквички, моркови, зелени маслини и лук, разредих сместа с вода. След като извря част от течността, прехвърлих горещия сос в буркани и оставих да изстиват с капачката надолу (за да се вакуумират). Получиха ми се два буркана, за тази рецепта използвах един буркан от 480мл.

Елда със зеленчуци и пилешко на фурна

*За бързите семейни вечери... В изолация

Има фраза, която е способна да изкара почти всяка дама от обувките й, независимо дали са финни токчета, кецове или кроксове. "Всичко е въпрос на организация"... Завеса, туш, вакуум и миг безвремие, в което застива жена, жонглиращата между битовизма и професионалните предизвикателства, задълженията си на съпруга, майка, главен готвач в семейството, хигиенист на постоянен договор у дома и проч.

Няма такава организация, какво е организация, къде се купува тази така дефицитна стока... Има усилия, проби-грешки и напасване в бегли опити да нахвърляме деня и ролята си в него. 

В период на масова изолация в домашни условия е малък организиращ се емоционален хаос. Наред с фазите на "страх и недоумение", "е, най-после имам време за..." и "май морето тая година ще е на терасата, за който я има", с тежка кубинка нагазва ежедневието с неговите микро и макро задачи за решаване. Вечерите и то бързите такива са едни от тях. 

Елда с пилешко и зеленчуци на фурна

- елда, колкото пътно да покрие дъното на тавата

-‌ киноа "за цвят" (може да се пропусне)

-‌ зеленчуци по избор (тиквички, моркови, лук)

-‌ пилешко месо

-‌ мазнина за поръсване

-‌ подправки

Сипвате суха елда (само елда или смес с киноа, или само ориз, или ориз и малко червена леща) да покрие плътно дъното на тавата, поръсвате с вегета. Отгоре се нарязват зеленчуци (каквито имате, в случая тиквички, лук червен, моркови), пак поръсвате с подправка и олио (мазнина по избор). Отгоре слагам пилешко нарязано на хапки (предварително съм го поръсила с лимон за да се маринова, но може и директно да се добави).

Разбърквате рехаво и сипвате вода да покрие.

Пече се на 180 градуса горен-долен реотан (160 градуса с вентилатор) докато изври водата, течността се поема от зърнените.

Бързо и без "баене" около печката.

За патицата с много крехкост и любов

Патицата... характерен вкус, липса на бяло месо, усещане за трудоемкост. Аз ще добавя - феерия за небцето, нежно топящо се в устата месо и нотка полезност. Пълнената патица с гарнитура от елда на фурна отдавна стана любимо ястие у дома.

Продукти

• Патица (1800 гр)
• Вътрешностите на патицата
• Ябълка
• Сокът на половин портокал
• Подправки на вкус
• 200мл бяло вино

За гарнитурата

• 200 гр елда
• Глава лук
• 2 моркова
• 1 червена чушка

Загряваме фурната на 180С с вентилатор. Подготвяме плик за печене. Измиваме Патицата. Нарязваме вътрешностите и ябълката, заливаме с портокаловия сок. Пълним патицата. 'Зашиваме' я с клечки за зъби. Слагаме я в плика, заливаме с виното. Слагаме във фурната за около час.

За гарнитурата задушаваме лука, моркова и чушката в малко. Добавяме измитата елда. Заливаме с гореща вода или бульон, така че да покрие на 2 пръста елдата. След като заври изключваме котлона и оставяме елдата да се разпука.

Слагаме фурната на 150С без вентилатор. Изваждаме патицата в тавата, отстрани разпределяме елдата, ако има останала течност изливаме и нея. Запичаме патицата до коричка и поемане на елдата на целия сос.

 Крехко, топящо се в устата, 'режещо' се с лъжица патешко...

За страха и Squash-а

Не съм спортен тип. Училището затвърди у мен усещането, че летящата топка (било хандбална, футболна, волейболна, баскетболна или не дай си Боже от онези кафявите тежки кинезитерапевтични наблъскани с нещо подобно на сипица гюлета) е нещо лошо и вероятно контузващо. Не, че съм патологично шубе. Просто винаги съм гледала с недоверие на тези кръгли неща, макар да са в космическия епицентър на най-доходните спортове. Демек, колкото по-далеч от летящи топки - толкова по-добре.

Ракетните спортове също не ги усещах като да са за мен. Че какво по-стресиращо от летяща топка? Ами топка + една свистяща машина за самозащита, даваща ускорение на стрелващото се сферично нещо. Съзнанието ми винаги е рисувало апокалиптични картини на подути от синини хора, избити зъби, ярки цицини. Не е лесно да си развинтен откъм фантазии, май...

Та, не, че съм спряла да виждам топките като куршуми. И в никакъв случай няма да разказвам басни за геройското преодоляване на училищни комплекси. Да, някак все си мисля, че умереният, клонящ към 0 ентусиазъм към спорта се дължи на едно праисторическо усещане, характерно за женския пол, за дискомфорт да съм по шортички в "спортзала"-та. Скритата мисъл, че някой дори в тези предразполагащи към обръщане към себе си дейности стои отстрани и те оценява, макар и не-явно. Дискомфорт, който преминава през фаза на лек страх, а после акустира в силно убеждение, че "тая работа с физкултурата/спорта/тренировките не е за мен".

С времето намирах пристани в различни видове активности - фитнес, йога, спорадично колоездене, маратонско бягане. Да кажа, че нещо ме е задържало - ами не - максимум месец, после интересът рязко спадаше. Плуването, тичането и най-вече йогата бяха чудесни, но прекалено обърнати към вътрешното "аз". Оставаш насаме с мислите си - мантра и транспарант надвиснал над потните ми усилия за компенсиране на заседналия работен делник. За човек мислещ в 90% от времето си тия нещастни 10% отделени за "себе си" са последният отрязък континуум, който бих искала реално да посветя на мисленето. Затова с намигване отстрани, много любопитство и приятелско рамо започнах да ходя на скуош.

Ракетен спорт, летящо топче (загрято от играта), много търчане по корта, изкуствена бяла светлина в "аквариумите" (по логични обясними причини няма как в залите да има прозорци, но в има центрове където са се постарали максимално дневната светлина да не липсва на окото) - все минуси, които смирено скланят глави пред главния плюс - НЕ МОЖЕШ ДА МИСЛИШ. Дори да искаш естеството на играта просто не ти позволява да мислиш за друго, освен за играта. Отдадеш ли се на поредната доза самоанализ или анализ на околния социален, политически, бизнес и т.н. свят - просто възможността за нормални удари или разигравания става ну-ле-ва.

Така че страхотна игра, набираща все повече популярност. Елегантен начин да си изкараш от главата проблеми, мисли, неволи и житейски състояния. Страхът постопенно скланя глава пред необходимостта на съзнанието да се опразни от всеки сигнал за тревога. А биоритмите благодарно започват да работят в посока по-висок имунитет и приповдигнато настроение. Да, харесва ми, и то много :)

Моята вечер с моите хора извън рамките

Понякога хубавите неща се случват внезапно... докато си приел, че вечерта ще бъде без изненади, позната и по-битово уютна. След работа. 18.30ч. Автобус. Задръстване. Магазин по списък. Прашна пътека към дома, светлините на прибиращия се град зад гърба ми. Печка, вечеря. Прегръдка.
Топло, мило и любимо... Но понякога е достатъчен един дяволит поглед от щуро другарче в офиса и вечерта кривва от спирката, пропуска автобуса и под ръмящия дъждец с тихи уморени, но развълнувани стъпки превзема нощната столица.

Витрина с мека светлина... Нека влезем! Само 'леко' отклонение от пътя.. само за малко... Да оплакнем очи, красиви платове и материи, луксът си личи от километри. Добре, за гледане пари не искат.. Спалното бельо ми е слабост. За 14 валентински февруари едни любими приятели се обясниха в любов с чаршафи, романтичната ми душа въздъхна тогава, а умът напомни 'де тез пари в средата на месеца. Нали разчупваме рамката, поемам въдух и влизам под логото Cama mia (итал. 'моето легло').

Красиво подредени полици, приятелски усмивки и ведро посрещане въпреки късния час.. Дали не затваряха? Не разбрах, поканиха ни сякаш се познаваме отдавна. Скептично огледах прилежно аранжираните по каталог стелажи, търсейки цената (няма как да е така мило без съответните стотици и хиляди, нали). Сега ще видиш, че не е за нас и ще си ходим. Да, ама не... Видях, огледах да няма грешка, не може да бъде, май ще поостанем. И не, не беше от промоционалния щанд. Да не би материите, знам ги тия изкуственяци от Китай, хич не ми говори.... Хммм, памук. Няколко вида. Дори Египетски. Неусетно се отпуснах и необременено почнах да избирам.

Красота, мекота, нежни десени.. Може и преди заплата да се кривне от бюджета, защо пък не! Довона съм, признавам си... Душата ми пърха от новото откритие на новото мое място, ръката ми гали нежната материя нямам търпение да се прибера и да покажа малкия си каприз. Видя ли, че беше супер! Хайде на по чаша вино! А може ли и суши?

Е какво пък, моя вечер си е!

За приятните изненади и тортите в чаша

Винаги е приятно да правиш изненади за обичан човек.. особено кулинарни.. особено когато мама обожава френска селска торта!
Все така се случва, че готвя в промишлени количества. Почти съвсем нарочно.. така че и от мързеливия вариант на сладкото прованс творение останаха ингредиенти. Имам и прекрасни големи чаши, подарък от прекрасен приятел и колега, така че какво по-хубаво от импровизацията!

Затова предлагам един чудесен вариант за лек десерт, поднесен по ефектен начин.

Продукти

• Блатове за торта Медовик (продават се в руските магазини Березка, Русский гастроном)
• Цедено кисело мляко Бор Чвор
• Заквасена сметана
• Лъжица кафява захар
• Пакетче ванилена захар
• Настъргана кора от половин лимон
• Сладко от боровинки

С телена бъркалка разбъркваме киселото мляко, сметаната, захарта, ванилията и лимоновата кора. натрошаваме един блат, покриваме с няколко парчета дъното на чашата, отгоре слагаме от млечния крем и слагаме 1 ч.л. сладко от боровинки. процедираме редувайки ингредиентите до изчерпване на продуктите. Завършваме с крем и сладко.

За финален штрих посипваме с филирани бадеми... Вкусен, ефектен и приказно лек десерт за любими хора.....

Калинки за закуска :)

Закуската е едно от най-важните хранения за деня... А пък неделните такива са много повече от просто поемане на калории и енергия, направо са си ритуал. И въоръжени с това знание се впускаме да разнообразяваме дори най-баналния сандвич :)

Ето едни симпатични калинки, които не изискват много продукти, но пък са радост за окото и небцето. Идеята за тях циркулира из интернет-пространството.

Нужни са ви следните продукти:

• филийки черен хляб
• масло
• филе сьомга пушено
• чери домати
• черно маслини без костилки
• магданоз

Препичаме филийките, намазваме ги още топли с масло, разрязваме на половинки. Разпределяме филето сьомга отгоре. На всяка филийка поставяме магданоз. Разполовяваме чери доматчетата, а всяка половинка леко разрязваме, но не докрай, за да оформим крилата. Поставяме по една оформена половинка домат на всяка филийка. Разрязваме маслините на половинки и ги поставяме пред доматчетата. Точки на калинките оформяме от маслини.

Да ви е сладко :)

Печени нахутени кюфтета

Неведнъж съм чувала "Вкусът се възпитава", което се отнася не само за визията, но и за хранителните навици и вкуса към живота като цяло. За търсещите, творчески и най-вече любопитни хора (към които в най-голяма степен спадам и аз) - кухнята е като отделна персонална планета-лаборатория-класна стая. Тук смесвам и комбинирам подправки, продукти, олекотявам, променям консистенции, предизвиквам хим. реакции, темперирам и т.н. И най-важното - карам по усет и се уча да се вслушвам повече във вътрешния си глас и усещания.

Не са ме учили да харесвам нахут, не мисля, че съм го пробвала като дете. Преди няколко години за пръв път опитах хумус - не останах чак очарована, но ми стана любопитно. След време от нищото ми се дояде - пак опитах, хареса ми доста. И така постепенно ми се прияждаше по нещо с нахут без да съм го опитвала преди, просто си го представях или виждах в някой блог и знаех, че ще ми хареса - салата, пастети и т.н.

Ето една рецепта, която за мен е много сполучлива - печени кюфтета от нахут. Лесно, бързо, нетрудоемко. Различно е като вкус, но в моя случай тези нахутени кюфтенца станаха чудесно допълнение към една лятна вечеря.

Продукти

Рецептата е оттук

• една консерва нахут
• 1/2 ч.л. сол
• 1/2 ч.л. червен пипер
• чубрица на вкус
• къри на вкус
• 4-5 с.л. зехтин 
• 2 с.л. прясно изцеден лимонов сок
• 2 яйца
• 4-5 с.л. галета

Изсипваме една консерва нахут (отцеден) във удобен съд и пасираме (смиламе в робот). Добавяме зехтина и пасираме отново до гладкост. При нужда се добавя още малко зехтин. След това подправяме, добавяме яйцата, галетата. 

Загряваме фурната на 170С (150-160С с вентилатор). Оформяме топчици, редим в тава, покрита с хартия за печене. Печем до порозовяване. 

Поднасяме с млечен сос, прясна салата или като гарнитура към друго ястие.

Лесни печени кюфтета от елда

Елдата е малко странна за българския вкус и не отричам, че като дете не я долюбвах много много. После свикнах, хареса ми и не отказвам, ако ми предложат.

В Полша и Русия елдата (гречка, kasza grzyczana) пък си е традиционна гарнитура на меса със сос, закуска, често употребяван диетичен продукт.

Тези кюфтенца са много вкусни, приятни, лесни и питателни. Много ми харесват и с удоволствие ги предлагам и на хора, които по принцип не харесват елда.

Продукти

Рецептата е оттук

• 1 ч. ч. елда
•  2 ч. ч. вода
• 80 г мариновани сушени домати или изкиснати за 20 мин в гореща вода сушени домати
• 40 мл зехтин
• 1 малка глава лук
•  черен пипер, сол
• подправки за месо

Елдата се вари във водата, докато набъбне и зърната се разпукнат. След което се измива и пасира до получаването на хомогенна смес. Сушените домати се нарязват на дребно. Прибавят се към пасираната елда заедно с нарязания лук и подправките.

Оформят се малки кюфтенца, подреждат се в тава, покрита с хартия за печене. Запичат се в предварително загрята на 180 С (160 С с вентилатор) фурна за 20-25 минути. По желание при поднасяне се гарнират с млечен сос.

Докато са горещи кюфтенцата са ронливи, не, че разчупени не са вкусни, но ако държим на външния вид е добре да ги изчакаме да поизстинат. Студени и гарнирани с прясна салата пък са чуден обяд или лека вечеря.

Пълнозърнести палачинки с 2 вида плънка и сос Бешамел

Пълнозърнестите изделия много ги уважавам, имат изключително приятен за мен ненатрапчив ядков дъх. И сладки и солени дават възможност да се разнообразим в кухнята.

Палачинките са много сполучливи, част от тях замразих във фризера. Като ми се дояде – винаги имам под ръка. Тези тук направих с плънка и са по-богати, с два вида плънка – месна и вегетарианска и сос Бешамел, като за основно ястие.

Продукти

• 2 яйца
• 2 ч.ч. пълнозърнесто брашно
• бяло брашно ок. 1 ч.ч., останалото до постигане на нужната консистенция
• мляко (първоначално около 1-1.5 ч.ч.)
• 1 ч.ч. вода
• 1 ч.л. бакпулвер
• щипка сол
• 1 с.л. кафява захар
• 1 ч.л. ванилия (по желание)
• 50 гр разтопено масло

Плънка 1:

• 500 гр прясно смляна телешка кайма
• 1 глава ситно нарязан лук
• 2-3 с.л. доматена салца, кетчуп, пресни домати или доматен сос
• сол, черен пипер
• ¼ ч.л. канела
• други подправки на вкус

 Плънка 2:

• 1 глава нарязан на полумесеци лук
• моркови нарязани на лентички
• тиквички нарязани на лентички
• 1 с.л. кафява захар
• сол на вкус
• чубрица на вкус

Допълнително:

• триъгълничета топено сирене (слагам по 1/3 триъгълниче на палачинка), царевица
• кашкавал за поръсване
• магданоз за поръсване

Сос Бешамел

• 40 г масло
• 2 с.л. брашно
• 2 ч.ч. прясно мляко
• сол, черен пипер на вкус
• настъргано индийско орехче - 1/4 ч.л.

За пълнозърнестите палачинки.

Яйцата разбиваме с тел, добавяме брашно около чаша, солта, бакпулвера и захарта. Разтопяваме маслото и го изливаме в сместа. Разреждаме с млякото, водата. Добавяме брашно и течност до получаване на гъста консистенция на боза. Прибавяме ванилията, ако сме решили да сложим.

Изливаме от сместа по 2/3 черпак на палачинка в добре загрят тиган.

За плънка 1. Каймата задушаваме в тиган, добавяме лука. Щом омекне лукът, добавяме доматената салца/кетчуп/сос и добавяме подправките.

За плънка 2. Задушаваме лука в масло, добавяме захарта. След това добавяме морковите и тиквичките, подправяме.

За соса. Правим светла запръжка от маслото и брашното. Сгорещете млякото и го налейте наведнъж в брашното. Бъркайте енергично с телена бъркалка до получаване на гладък сос. Щом се сгъсти, добавете индийско орехче, сол и черен пипер.

Загряваме фурната на 200 С (180 С с вентилатор).

Всяка палачинка завиваме с избраната плънка, слагаме по 1/3 триъгълник топено сирене. Нареждаме палачинките в тава, заливаме със соса Бешамел. Поръсваме с царевица и кашкавал, запичаме до златисто. Щом е готово вадим от фурната и му даваме 10 мин да си „почине”. Поръсваме с магданоз и поднасяме.

Приятно хапване!

Лесна,бърза, лека бисквитена торта и фото хроника на една чудесна почивка

Кратък лексикон:

• Времето – чудесно 

Сн. DD Кр.

• Въздухът – чист
• Небето – ярко, безоблачно, а ако и да е имало облаци са били като захарен памук

• Звездите – огромни, ярки, падащи, великолепен Млечния път
• Водата – топла, с много рибки, рапани, мидички 
• Най-спокойното място – на шезлонга на вилата

• Най-физически изискващото място – по средата на язовира в лодка-кану борейки с гребло насрещния вятър, болката и вълните (да, в язовир при силен вятър си е като в открито море.. хахаха)
• Най-екстремното място – дъното на морето. Водолазният спорт е на път се превърне в едно много лично, екстремно, зареждащо, уникално като изживяване и изключително скъпо (в буквален и преносен смисъл) хоби
• Най-горещото място – пясъкът в 14ч

• Най-далечното място – басейнът (като те покори мързелът, дори басейнът в двора ти се струва прекалено далеч)

 

• Най-номадското ходене на плаж – съчетано с разходка от Несебър до Свети Влас по плажната ивица
• Най-неочаквано удобното място за спане – палатката

• Най-забавното разстояние от най-близкия бар респ. ресторант, респ. тоалетна – 20 мин гребане в едната посока

• Най-особено-странната подготовка – преди гмуркане маската се наплюнчва отвътре (цитирам инструктора: „Плюйте вие, че да не дойда да плюя аз”)
• Най-поучителното място – Килийното училище в с. Гумощник

 

• Най-магнетичното място – плажът при изгрев Август Морнинг

• Най-вдъхновеният подарък – подарих на баба си вълните… на плажа, при оранжево пълнолуние, на лунната пътека, отразяваща се във водата
• Най-вкусното ястие – зеленчуците от градината

• Най-сполучливият десерт – най-различни вариации на лека и ефирна бисквитена торта

Лека и лесна бисквитена торта

Продукти:

• 1-2 пакета бисквити
• 1 кофичка изцедено кисело мляко
• 1 малка кофичка заквасена сметана
• 1 опаковка Филаделфия
• мед, кафява захар – на вкус и по желание
• орехи
• домашно сладко
• къпини, кокосови стърготини - по желание

 Нареждаме бисквитите в тавичка, отгоре поръсваме с орехи.

Разбиваме млякото, сметаната, Филаделфията на крем, по желание добавяме 2-3 с.л. кафява захар или 2 с.л. мед. Изсипваме крема върху бисквитите, заглаждаме, заливаме със сладко по избор. 

 Аранжираме с кокосови стърготини, орехи и плодове по желание.

Тортата стяга бързо за няколко часа, но по традиция бисквитените торти изискват 1 нощ престой в хладилника.

Водолази и лодкари от всички страни – обединявайте се!

Мдааа и лодкар съм и водолаз съм, ама най-съм весело прясно-прясно бивше отпускарче с умерен тен (да живее фактор 50!!!), на чийто фон добре изпъкват бели зъби, поизсветляла коса и тук-таме по някоя драскотина, зажулено и синчица… Това последното за мен е съвсем типично – на когото са му пропуснали прощъпулника си има оправдание за кьопавостта цял живот!! Хахаха….

Май няма как човек да не е вдъхновен от почивка, особено ако е разнообразна, по индивидуален-личен вкус и съвсем в рамките на добрия тон – нито прекалено дълга (те такова животно не знам дали има..хахахаха) – нито прекалено кратичка (демек, докато се усетиш, че си отпуска да трябва да се връщаш към ежедневните дела).

Лодкарството: 3 дни на яз. Студен кладенец, 12 часа гребане, 1 ден и половина мускулна треска, ожулени колена – 2 броя, 0 изгаряния с навременната намеса на чудотворната смес свинска мас+невен. Тук искам да обърна внимание на следното.. който се качва за първи път да гребе е добре да знае, че от слънцезащитен крем имат екстремна нужда оголените бедра, колена и китки (рамената, лицето и татуси сме си свикнали да ги мажем и в града). Да, хората, които са си редовни на лодките – лежерно се отпускат и си се пекат равномерно, и лодките им се носят едно меко-меко по водата.. но аз като за пръв път стисках здраво греблото и си тактувах загребвания, ъгли на влизане на греблото във водата, натиск върху кръст/гръб, редях команди от типа „корекция на ъгъл, прав курс” абе прекрасно сефте на една неориентирана, но надъхана Юнга като мен… хахаха.. Безкрайно удоволствие и нямам търпение да греба отново – Реки, Рекички и Язовири, Дръжте се!!!

Екипировката е изключително важна - шапка, жилетка, дълга бяла риза - незаменима!!! очила и добро настроение :)

Водолазният курс: 30 мин инструктаж на суша, 15 мин инструктаж с екипировка във водата: тежести, летен водолазен костюм, жилетка, кислородна бутилка със сгъстен въздух, маска, гумени боти и плавници; научени подводни знаци – 9, време по дъното на морето – 40 минути, дълбочина 6-10м, снимки към 30 броя, одрани колена – 2 броя, сертификат P.A.D.I. с право за гмуркане на дълбочина до 12 м с инструктор. Уникално изживяване, наистина. Наслада, изненада, красота… и стъпка напред в преодоляването на лични страхове. За тези, които се гмуркат за първи път – спокойствие, само спокойствие, равномерно дишане и не си задържайте дъха; ушите заглъхват, но се оправят нещата като при летене със самолет – стискаш си носа и издишаш през него да се чуе леко пукане в ушите.

 

PS: това не е пионерският знак, а знак за акула хахахаха…

Сладоледен Чийзкейк и музика

Жега.. полепваща, тежка, покриваща минава през мен и оставя желание за прохлада. Трябва ми вятър, спешно. Заставам на течение на най-ветровитото място, разпервам ръце и крака, зажумявам с всички сили и отварям широко уста … Вече съм вятър, сливам се с него, той преминава през всяка моя клетка и продължава по пътя си, и аз заедно с него... Пада първата тежка капка дъжд на полуразтопения асфалт, не успява да се изпари докрай и следва втора… трета… надпреварват се коя първа да се разпръска на хиляди малки пръски върху жадната улица..

Poets of the Fall - Carnival of Rust

 

След малко няма и помен от пороя…

В горещите дни сладоледът ме призовава неустоимо… Най-много харесвам домашния, но има и по-мързеливи варианти. Този чийзкейк е чудесно решение, особено ако има и Бейлис под ръка. Вкусен, не-прекалено сладък, с приятен алкохолен послевкус. 

Сладоледен чийзкейк с Бейлис
Вдъхновение оттук

масло за удобно тесто

2 пакета чаени бисквити, орехи

За пълнежа:

2 опаковки Филаделфия

200 мл сметана

1 с.л. захар

1 литър ванилов сладолед, омекнал

200 мл ликьор Baileys

Внимателно разтопете маслото, смелете бисквити, намачкайте орехи – оформете тесто.

Извадете дъното на 20-сантиметрова разглобяема форма за кейк, покрийте го с парче опаковъчно фолио и отново сглобете формата. Застелете дъното с хартия за печене. Изсипете вътре бисквитената смес и я разпределете равномерно по дъното и стените, като я натискате, за да се уплътни.

 

Разбийте сиренето с миксер в голяма купа, добавете и захарта и разбийте отново до получаването на гладък крем. Сложете сладоледа в най-голямата си купа и започнете да добавяте сместа със сиренето, а след това ликьора, като бъркате постоянно до хомогенизиране. Накрая добавете разбитата на сняг сметаната.

Изсипете получената смес във формата и приберете сладкиша във фризера. Оставете го там поне 3 ч или до 1 месец, ако няма да го поднасяте веднага.

Извадете чийзкейка 20 мин преди поднасянето. Извадете го от формата с помощта на опаковъчното фолио, поръсете го с настърган шоколад или заливка по избор и поднесете.

 Да ви е прохладно :)

PS: Съвсем наскоро един много близък за мен човек помъдря с още една годинка. Катюшка, бъди много много щастлива! Наздраве с един Pink Russian...

За бонбоните с любов…и Svetlio And The Legends

Бонбони рядко купувам, но пък обичам да правя. Лесно е, не изисква кой знае какви продукти, а е много по-вкусно като си ги направиш сам. Бързо се изяждат и са чудесна компания за сутрешното-следобедното кафе.

Модифицирано Рафаело

• 25 обелени бадема
• подсладено кондензирано мляко
• кокосови стърготини
• натрошени вафлени кори или натурален корнфлейкс

В съд смесваме кокосовите стърготини, натрошените вафлени кори/корнфлейкс и кондензирано мляко до консистенция ,удобна за оформяне на топчета. Най-лесно е загребване с лъжичка, подпъхване на 1 белен бадем и оформяне на топче с навлажнени ръце.

Слагаме в чиния или хартийки и прибираме в хладилник.

Бонбони - импровизация

• ок. 60 г – стопено масло
• 2 пакета чаени бисквити-какао
• орехи
• стафиди, киснати в ром
• сок от 1 портокал

за заливка: шоколад черен разтопен на водна баня

От продуктите замесваме удобно за оформяне на топчета тесто. Всеки бонбон слагаме в хартиена чашка, прибираме в хладилник да стегне. Заливаме с по 1-2 ч.л. стопен черен шоколад – отново прибираме в хладилник.

И за финал - един любим изпълнител, който винаги носи шантаво настроение :) 

Svetlio And The Legends - Love Her Madly (The Doors cover) 

Малко парти меню…

Колкото и добре човек да готви идва момент да готви за повече от 4 човека.. И тогава трябва да прояви всякакви качества, които принципно не са баш съществени, когато готви за по-малко хора. Първо добиваш супер-сили - организационни, мисловни и физически. Обмисляш всичко, премисляш кой какви диети спазва, кой какво яде/не яде, да няма алергични; рисуваш схемки и си представяш как ще имаш Х дни за подготовка и разделяш чинно всички заготовки по дни. Но колкото и да си планирал идеални условия те просто не се получават, и най-често разбираш за това в последния момент. Какво се случва обикновено – Х дни стават на „няма никакво време за нищо, ако успея да си тегля една вода 2 минути преди да дойдат гостите ще е цяло чудо”.

Но както споменах по-горе вече имаме супер-сили, които са ни превърнали в не-хора, така че с лека реорганизация – всички са доволни, най-вече ние, които сме дори изкъпани (да живеят добрите безценни приятели, които могат да го играят домакини, докато си сушим косата хахахаха).

И към същността. Имаме цел – парти за 10 човека (в случая РД).

Първо – преглеждаме всички налични изпробвани оферти, които са подходящи, плюс сърчваме набързо в блогове/сайтове, които следим (в случая благодаря на Йоана, Ирина, Гладната акула, Йоли, Good Food, сп. Меню).

Второ си съставяме меню и план за готвене.

Трето падат ни от небето помагачи, които правят коктейли, мият чинии и запретваме ръкави.

Пастет от сушени домати

•  400 мл вряла вода
• 80 г сушени домати
• 80 г обезкостени маслини
• 1 печена червена чушка
• 1 стрък босилек
• 1 с. л. лимонов сок
• 1 с. л. зехтин

Сушените домати се заливат с водата и се оставят за 15 минути, докато омекнат. Отцеждат се като се запазват 200 мл. от водата в която са киснали.

Пасират се всички съставки без зехтина. Пасират се и след това се добавя зехтина и се подправя на вкус. Не сложих сол, защото и доматите и маслините са достатъчно солени.

Песто

• 80 г мариновани в зехтин сушени домати
• 60 г сурови ядки слънчоглед
• 80 г пресен босилек
• 200 мл зехтин
• 1 скилидка чесън
• 40 г настърган пармезан

Доматите се отцеждат от зехтина. Заедно с чесъна и босилека се пасират. Добавят се пармезана, кедровите ядки и малко от зехтина. Отново се пасират. Докато робота работи се добавя по малко останалият зехтин. Накрая сосът се подправят на вкус. Аз не сложих сол.

С едно тесто Крекери и Кошнички за тарталети

• 50 г грис (6 с.л.)
• 2 с.л. мед
• 100 мл зехтин
• 600 грама брашно
• 1 с.л. бакпулвер
• сол

Заливаме с около 200 мл кипяща вода царевичния грис и оставяме за пет минути да омекне и набъбне. Добавяме зехтина и меда и разбъркваме добре.

В друг съд изсипваме пресятото брашно, солта и бакпулвера и добавяме в тях сместа с грис. Разбъркваме добре, като постепенно добавяме около 100 мл студена вода и омесваме с ръка до тесто. Месим, докато стане гладко и го оставяме да постои поне 15 мин. Междувременно загряваме фурната на 180°С.

Разточваме тестото тънко и изрязваме с чаша или друго крекерите, режем и кръгчета за тарталети. Крекерите нареждаме в покрита с хартия тава, намазваме ги отгоре с четчица със студена вода и наръсваме със сол, подправки. Тестото във формите са тарталетите надупчваме с вилица. Печем за около 8-9 минути, докато се зачервят.

Дип сьомга за тарталетите

• 100 г пушена сьомга
• 4-5 лъжици крем сирене
• 2-3 лъжици заквасена сметана

Пасираме всичко заедно, добавяме сметана или крем сирене на вкус. Те са без снимка - просто не останаха :)

Банички постни

• точени кори за баница
• 2 с. л. зехтин
• 2-3 картофа настъргани
• лук на вкус
• 1 ч. ч. зеле, нарязано на тънки ивици
• 1 морков, настърган
• 2 с. л. магданоз
• 1 с. л. лютеница
• подправки на вкус
• 1 яйце за намазване
• суров слънчоглед за поръсване

В загретия зехтин се запържва лукът. Добавят се картофите, морковът.

След още 2 мин се слага зелето. Всичко се подправя, сваляме от котлона и оставяме да изстине.

Всяка кора за баница се намазва леко със зехтин, слага се плънка и се завива на руло. Нарязва се на банички дълги около 10 см, които се намазват с разбитото яйце и се поръсват с ядките. Слагат се да се пекат във фурна, загрята до 200°С, докато порозовеят.

Банички с шунка

• кори за баница
• кетчуп
• шунка на кубчета
• кашкавал на кубчета
• топено сирене
• 1 яйце за намазване
• суров слънчоглед за поръсване

Всяка кора за баница се намазва леко с кетчуп, слага се шунка, кашкавал, топено сирене и се завива на руло. Нарязва се на банички дълги около 10 см, които се намазват с разбитото яйце и се поръсват с ядките. Слагат се да се пекат във фурна, загрята до 200°С, докато порозовеят.

Пилешко филе корнфлейкс

• пилешко филе на парчета
• майонеза, разбита с вилица на крем, подправена на вкус
• натурален корнфлейкс натрошен на ситно и галета 1 към 1
• пармезан настърган, на вкус

Загряваме фурната на 200°С.

Пилешкото овалваме първо в майонезата, после в панировката от корнфлейкс, галета и пармезан. Подреждаме в тава, покрита с хартия за печене. Печем 12-15 мин, но не повече.

Бонбони от яйчен пастет

• сварени яйца
• сирене
• масло
• подправки на вкус
• за овалване - зелени подправки, ядки, сусам

Яйцата намачкваме с маслото и сиренето, слагаме в хладилки леко да стегне за да ни е удобно да оформим топчета. Всяко топче овалваме в подправки, или ядки или сусам.

Voilà!