Не знам дали е от датата на раждане, зодията, влиянието на звездите, луната или пропуснатите традиционни търкулваници с питки през бебешкия ми период (бел. ред. – Прощъпулник), но аз съм синоним на спъването и покапването. Равните терени са като трасе с препятствия. Всяко готвене с брашно е облачна феерия (обикновено след поръсване с брашно на някаква повърхност приличам по-скоро на мелничаря трудил се цял ден неуморно в мелницата). А овкусяването със сос и дегустациите на гозби няма и нужда коментирам.
Има един сос, обаче, който ме покапва само като го погледна ха-ха-ха… Един ароматен и популярен сос, който много обичам, а Н. обича още повече. Песто! Иска ми се да знаех италиански за да го опиша по-поетично, но ще премина към същината. Варианти за приготвянето му има много. Аз за този случай избрах наличното, нямах кедрови ядки и ги замених със сурово кашу.
Пестото, което направих е по-гъсто, така ми е по-удобно да го добавям на печени зеленчуци, ако някой предпочита консистенция на дресинг се добавя повече зехтин.
Продукти
- 3 ч. ч. листа пресен босилек (3 пълни шепи)
- 3 скилидки чесън
- 100 гр сурово кашу, счукано
- 1 ч. ч. настърган пармезан
- сол
- зехтин
Счуканото кашу и скилидки чесън слагаме в купата на пасатора, добавяме измитите и подсушени листа босилек и сипваме зехтин на тънка струйка. Пасираме добре. Добавяме щипка сол и още зехтин да постигане на желана консистенция. Накрая добавяме настъргания пармезан и разбъркваме добре.
Много ароматен и лесен сос, дори малко от него придава изключително свеж аромат на блюдото.
Роската прави нещо подобно, облизвам си пръстите!!
ОтговорИзтриванеСтрахотен е и наистина много се харесва :)
ОтговорИзтриване